Определение № 490 от 03.10.2011 г. на ВКС по д. № 525/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. С. срещу разпореждането на Монтански окръжен съд от 8.06.11 г. по гр.д. №340/10 г., с което е върната като недопустима на осн. чл.280, ал.2 от ГПК касационната му жалба срещу постановеното по делото въззивно решение. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на разпореждането и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно разпореждане и е допустима, но неоснователна: Въззивният съд е върнал подадената на 30.05.11 г. от Д. С. касационна жалба, като е приел, че въззивното решение, постановено по искове за парични вземания, всеки с цена под 5 хил. лв., не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.2 от ГПК. Изводите на въззивния съд са законосъобразни: предявените от касатора искове са за парични вземания, чиято цена се определя от търсената сума – чл.69, т.1 от ГПК и за всеки иск е под 5 000 лв. Затова въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, а подадената касационна жалба следва да се върне на касатора. Частната жалба е неоснователна – въззивното разпореждане е правилно и следва да остане в сила, поради което ВКС на РБ, трето г.о.