Определение № 1888 от 25.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 907/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. Д. срещу решение № 1269 от 05.11.2025г. по в.гр.д. № 1190/2025г. на Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдено решение № 207 от 13.01.2025г. по гр.д. № 6639/2024г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ над размера от 18 000 лева, със законна лихва за забава от 10.06.2024г. до окончателното плащане. Търсеното обезщетение, в общ размер от 30 000 лева, е за претърпените от М. А. Д. неимуществени вреди, резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.02.2024г. по причина на водача на лек автомобил “Фиат Крома“, с ДК [рег.номер на МПС], гражданска отговорност на когото е била застрахована при застрахователното дружество. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че при постановяване на решението си съставът на Апелативен съд – София е нарушил материалния закон - чл. 52 от ЗЗД. Присъденото обезщетение не съответства на действително претърпените болки и страдания. В тази връзка са посочени конкретните настъпили физически увреждания при М. А. Д., проведеното лечение, периода на възстановяване, нуждата от чужда помощ и остатъчните последици от нараняванията. Възпроизведени са изводите на вещото лице лекар по съдебната медицинска експертиза и показанията на изслушания свидетел – майката на ищцата. Също според изложеното от касатора въззивният съд не е направил обстоен анализ на събраните по делото доказателства и в мотивите към решението не е обсъдил какви доказателства са събрани по делото, както и кои от тези доказателства кредитира и кои не. Касаторът иска въззивното решение да бъде допуснато до касация, отменено и се присъди допълнително сумата от 12 000 лева, със законната лихва за забава от 10.06.2024г. до окончателното плащане, с направените разноски. В изложението на касационните основания е посочено, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос относно приложението на чл. 52 от ЗЗД и за проверка на съответствието на въззивния акт с разрешенията, дадени в ППВС № 4/1968г. Допълнително са поставени и въпросите: 2.) Обосновано ли е решението на въззивния съд, постановено в противоречие със събраните доказателства? 3.) Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди защитните тези на страните и да формира самостоятелни правни изводи? 4.) Следва ли въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, респективно когато някое доказателство се приеме за недостоверно, следва ли съдът да изложи мотиви за това? 5.) Следва ли при постановяване на решението си въззивният съд да се позове на конкретните разпоредби на материалния закон, въз основа на които гради своите правни изводи? 6.) При постановяване на решението си въззивният съд трябва ли да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и да изложи подробни мотиви кои доказателства кредитира и кои не и защо? Във връзка с тези пет допълнителни въпроса касаторът сочи Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 55 от 03.04.2014г. по т.д. № 1245/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 63 от 17.07.2015г. по т.д. № 674/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 263 от 24.06.2015г. по т.д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 222 от 06.04.2017г. по т.д. № 425/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., на които въззивното решение противоречи. От насрещната страна по жалбата „Застрахователна компания Лев инс“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Обжалваното решение не противоречи на съдебната практика. Дружеството споделя мотивите, с които въззивният съд е постановил решението си, и намира същото за правилно. Определената от втората инстанция сума в размер на 18 000 лева като обезщетение на ищцата е справедлива и адекватна, както и съобразена с момента на настъпване на събитието и съответната икономическа обстановка – 2024г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. За да постанови решението си, с което въззивната жалба на М. А. Д. е била оставена без уважение, съставът на Апелативен съд - София е приел, че към 13.02.2024г. „Застрахователна компания Лев инс“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил “Фиат Крома“, с ДК [рег.номер на МПС]. На същата дата, около 16.00 ч., в [населено място], на [улица], в нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, Г. В. П., водач на автомобила, не е пропуснал М. А. Д., пресичаща пешеходна пътека пешеходка. От сблъсъка с автомобила ищцата, тогава на 42 години, е получила телесни увреждания. Виновното противоправно поведение на водача на автомобила „Фиат“ е било прието за безспорно от въззивния съд. Според съда механизмът на пътния инцидент е следвало да се приеме за установен и предвид влизането в сила (частично) на първоинстанционното решение, което е и относно съществуването на валиден застрахователен договор по риска „Гражданска отговорност“. За уврежданията на М. А. Д. и проведеното от нея лечение в първоинстанционното производство е била изслушана съдебна медицинска експертиза, изготвена от вещо лице лекар ортопед. Въз основа на представената медицинска документация вещото лице е дало заключение, че при пътнотранспорното произшествие ищцата е получила фрактура на 4-то, 5-то и 8-мо ребро вляво, разкъсноконтузна рана на окосмената част на главата, охлузвани рани в областта на двете скули, контузия на лява раменна става, контузия на лява колянна става. Имало е върхов пневмоторакс (3 мм), който е претърпял обратно развитие. Нараняванията при ищцата са наложили болничен престой в „УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов““ ЕАД за времето от 13.02.2024г. до 16.02.2024г., когато са били извършени изследвания, консултации и лечение (шев на главата). Проведено е било консервативно лечение с вливане на физиологичен разтвор, прием на обезболяващи медикаменти и покой. Периодът на възстановяване е бил 3-4 месеца, при по-голям интензитет на болките първите 30 дни. Ищцата е ползвала отпуск за временна нетрудоспособност от 45 дни, след което е трябвало да се върне на работа. От вещото лице не са били констатирани трайни последици от получените увреждания в областта на гръдния кош и крайниците, но е имало остатъчни болки в лявата гръдна половина, засилващи се при застудяване на времето. Даденото заключение е било изцяло възприето от въззивния съд. От състава на Апелативен съд - София са били възприети и показанията на свидетеля С. Д., майка на ищцата. Тя е видяла дъщеря си в болницата – с кални дрехи, в кръв, с обръсната глава, защото са я „шили“, с превръзка около цялата глава, в шок. Питала за детето си (момиче на 14 години), тъй като била вдовица. Свидетелката била придружител на дъщеря си в болницата, а след това се грижила за нея в дома й. Първия месец ищцата трябвало да стои неподвижно, опряна на възглавници. Спяла седнала, кашляла много. Не можела да ходи до тоалетна сама. Ползвала подлога. Два пъти била на контролни прегледи. Изписан бил антибиотик (за 10 дни). Ищцата имала счупен мост, не можела да се храни. Постепенно започнала да излиза навън. Понастоящем имало остатъчни болки в рамото и гърба. При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че сумата от 18 000 лева адекватно обезщетява ищцата за претърпените от нея болки и страдания. В тази връзка е било посочено, че болките и страданията са били за период от около 3 месеца, като първите 30 дни болките са били с по-голям интензитет. Липсвали са трайни последици от получените увреждания в областта на гръдния кош и крайниците. Имало е наличие на белег от рана, но той е разположен в окосмената част на главата, което не създавало дискомфорт. Белегът не е бил видим и не е водил до загрозяване. От съда е било посочено още, че се съобразява възрастта на ищцата (42 години), икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП (февруари 2024г.), лимитите на отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи. При тези изложени от въззивния съд мотиви поставеният от М. А. Д. въпрос относно приложението на чл. 52 от ЗЗД при предявен пряк иск срещу застраховател е материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, съгласно изискванията на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС - част от правния спор и обусловил правните изводи на въззивния съд. От касатора е предявена претенция за присъждане на парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, налагащо определяне на конкретния размер на обезщетението по правилата на чл. 52 от ЗЗД. Въпросът е свързан с оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд не е обсъдил всички обстоятелства, които обуславят претърпените неимуществени вреди, както и тяхното значение за размера на вредите. Касационно обжалване следва да бъде допуснато с оглед въведения във връзка с въпроса допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за преценка на съответствието на въззивното решение с приетото по Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11) – при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и съдилищата трябва да посочват конкретно обстоятелствата и значението им за размера на вредите. Останалите формулирани въпроси (процесуалноправни), съдържащи питането дали въззивното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, не удовлетворяват допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Формално съставът на Апелативен съд – София е изпълнил това свое процесуално задължение, като е обсъдил доказателствата по делото (писмени доказателства, заключение на съдебна медицинска експертиза и разпит на свидетел). Процедирането е в съответствие с казуалната практика на ВКС, обективирана в посочените от касатора съдебни решения по т.д. № 674/2014г. и т.д. № 425/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., както и в съответствие с постановките на т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. С оглед допуснатото касационно обжалване на М. А. Д. следва да бъде дадена възможност да представи документ за внесена държавна такса в размер на 122. 71 евро (равностойност на 240 лева) по сметката на ВКС на РБ за разглеждане на касационната жалба. Таксата е съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, при обжалваем интерес по делото от 12 000 лева (6 135. 50 евро). Воден от горното съдът