Определение № 38 от 04.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11543/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“ /ДП „НКЖИ“/, гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. Б. Джелепов, срещу определение № 2105 от 18.09.2023 г., постановено по адм. дело № 1834/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед № 222/23.06.2010 г. на кмета на Община Садово и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че за жалбоподателя е налице правен интерес от обжалване на заповедта на кмета на Община Садово, тъй като изменението на плана касае имоти, предоставени за управление на ДП „НКЖИ“ и по този начин се засяга правната му сфера. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Ответникът – кмет на Община Садово не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по жалба на ДП „НКЖИ“ срещу заповед № 222/23.06.2010 г. на кмета на Община Садово, с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, във връзка с чл. 129, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е отменена заповед № 46/25.08.2004 г. на кмета на Община Садово, поради допуснато съществено нарушение на процедурните правила при издаването й – липса на данни за обявяване на заинтересованите страни на проекта за изменение на подробен устройствен план /ПУП/, съгласно изискванията на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ. С отменената заповед кметът на Община Садово е одобрил изменение на ПУП за УПИ IV - 4 стоп. дейност, УПИ XI-1 стоп. дейност, в кв. 1 – Стопански двор и улици с о.т. 80-79-78-77-23-22-21 и с о.т. 23 - 24 по плана на с. Поповица и образуването на нови УПИ IV - 4 кантар, УПИ Х - за озеленяване в кв. 1-стопански двор, нови УПИ XI - за транспортна инфраструктура, УПИ XIII - озеленяване и УПИ ХII - жп терен в кв. 21 и нови улици с посочени о.т. С обжалваното в настоящето производство определение, първоинстанционният съд приема, че ДП „НКЖИ“, макар и да е ползвател и основен управител на обекти на железопътната инфраструктура и земята, върху която те са изградени, не притежава качеството на заинтересувано лице по чл. 131, ал. 1 от ЗУТ, тъй като не е собственик или носител на ограничени вещни права спрямо имот, непосредствено засегнат от изменението на плана, одобрен със заповедта от 2004 г. По тези съображения административният съд, на основание чл. 159, т. 4 от АПК, оставя без разглеждане жалбата на ДП „НКЖИ“ срещу заповедта на кмета на Община Садово и прекратява производството по делото. Така постановеното определение е неправилно. Изводите на първоинстанционния съд, че за частния жалбоподател не е налице правен интерес да оспорва заповедта на кмета на община Садово, тъй като същият не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ, не се споделят от настоящата касационна инстанция. От данните по делото се установява, че с оспорената в производството заповед на кмета на община Садово се отменя предходна негова заповед от 2004 г., с която е одобрено изменение на ПУП на с. Поповица за няколко УПИ-та, между които и УПИ XII – „жп терен“, кв. 21. Макар като основание за издаване на обжалваната в производството заповед да са посочени разпоредбите на чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, то от нейното съдържание и характер се установява, че тя не представлява акт, издаден на основание чл. 129, ал. 2, изр. първо от ЗУТ, съгласно който ПУП в обхват до един квартал, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, включително за необходимите за тях елементи на техническата инфраструктура, се одобрява със заповед на кмета на общината. С оспорената заповед не е одобрено изменение на ПУП, а се отменя издаден на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ от същия административен орган индивидуален административен акт, като е прието, че при издаването му е допуснато съществено нарушение на процедурните правила за издаването му. Поради и това неправилно административният съд при определяне наличието на правен интерес от страна на ДП „НКЖИ“ да оспори заповедта, се е позовал на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ. Дори и обаче оспорената заповед да се приеме като такава по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, то настоящата инстанция намира, че жалбоподателят безспорно се явява заинтересована страна по смисъла на чл. 131 от ЗУТ. Това е така, тъй като в настоящия случай оспорващото дружество се легитимира като лице, на което на основание чл. 9, ал. 4 от Закона за железопътния транспорт е предоставено право на управление на предоставеното й имущество – публична и частна държавна собственост. Освен това, управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност – чл. 14, ал. 3 от Закона за държавната собственост. По своята правна същност правото на управление може да се разглежда като ограничено вещно право, с оглед обстоятелството, че включва две от основните правомощия на собственика - владение и ползване. При упражняване на това право не могат да се извършват само разпоредителни действия с държавната собственост, но отговорността за стопанисването на предоставения имот е на ведомството или юридическото лице на бюджетна издръжка, което го управлява, като в случая това е ДП „НКЖИ“ по отношение на УПИ XII – „жп терен“, кв. 21 по плана на с. Поповица в случаите, когато е засегнат от заповед, касаеща изменението на ПУП. Настоящата съдебна инстанция намира, че в процесния случай, доколкото с оспорената заповед административният орган отменя своя заповед, издадена по реда на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, първоинстанционният съд е следвало първо да определи характера на процесната заповед – дали същата е такава, издадена в хипотезата на чл. 91 от АПК, или е такава, която е постановена в производство по чл. 99 и сл. от АПК. В тази връзка съдът е следвало да изиска също така от административния орган прилагане по делото на цялата административна преписка по издаване на оспорената заповед и едва след това е следвало да се произнесе по допустимостта на жалбата на ДП „НКЖИ“. Предвид изложеното определението следва да се отмени като неправилно, делото да се върне на Административен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на ДП „НКЖИ“. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,