Определение № 168 от 15.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4348/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 27445/17.10.2025 г. на П. Т. Д., подадена чрез адвокат И. В.-П., срещу въззивно определение № 1375 от 22.05.2025 г. по в. ч. гр. дело № 588/2025 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено определение от 05.12.2024 г. по гр. д. № 13975/2024 г. на Софийски градски съд. С последното е отменено определение за предоставяне на правна помощ в полза на П. Д. и е върната като нередовна исковата молба. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на въззивното определение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Налице ли е нарушение на правото на справедлив съдебен процес по смисъла на §6, ал. 1 ЕКЗПЧОС, въпреки предоставена на страната правна помощ по реда на Закон за правната помощ, за която обаче е установено, че не е била ефективна, и длъжен ли е съдът да следи дали предоставената на страна по делото правна помощ реално се осъществява; 2. Може ли разширително да се тълкува нормата на чл. 21, т. 1 ЗПП, без страната изрично да е поискала консултиране и/или подготовка на документи преди започване на съдопроизводство или за завеждане на дело, и разширително тълкуване не лишава ли лицето от правото на защита, с оглед давностните срокове по закон и принципа на чл. 2 за дължимост на защита и съдействие; 3. Следва ли да се тълкува, че покриването на критериите на чл. 23, ал. 3 ЗПП от страна, търсеща правна помощ в процеса, и непредоставянето на такава от съда, представлява ограничение правото на защита на страната в гражданския процес, 4.Отказът за предоставяне на правна защита нарушава ли правото на защита на страната в процеса. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, и е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о., констатира следното: С въззивното определение е потвърдено определение от 05.12.2024 г. по гр. д. № 13975/2024 г. по описа на СГС, с което е отменено предходно определение, с което в полза на П. Д. е допуснато предоставяне на правна помощ и е върната исковата й молба като нередовна. Въззивният съд е приел, че производството по делото е инициирано от молба на П. Д., с която е поискала да й бъде назначен служебен адвокат, който от нейно име да предяви установителен иск за възстановяване на запазена част от наследството на Т. Н., посочвайки конкретен имот. В молбата са изложени твърдения, че молителката е социално слаба и поради това отговаря на условията за ползване на правна помощ. Съдът е констатирал, че в молбата няма данни за ответника по делото, неговия адрес, няма фактически твърдения за родство между Н. и Д., от което да бъде направен извод, че П. Д. е от кръга наследници, за които законът определя право на запазена част от наследството. Няма данни и кое е накърняващото разпореждане на наследодателя. Прието е, че така подадена, молбата не може да се зачете като искова, страдаща от порок, който може да се отстрани по пътя за оставяне на исковата молба без движение. Молителката е търсела правна помощ за подготовка на искова молба, въз основа на която да получи търсена защита. За правилен е приет изводът в първоинстанционно определение, че в иницииращата производството молба има само намерение за бъдещ процес, без да са изложени фактически твърдения, ответник и искане до съда за конкретна защита. Съгласно чл. 25, ал. 2 вр. чл. 21, т. 1 ЗПП решението за предоставяне на правна помощ за консултация и/или подготовка на документи с оглед завеждане на дело се взема от председателя на НБПП, а не чрез образуване на съдебно производство. Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение (определение) се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Първият, третият и четвъртият от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси са изцяло неотносими към решаващите правни изводи на въззивния съд, че първоначално подадената от П. Д. молба не отговаря на условията на предявен иск, доколкото искането отправено до съда като правораздавателен орган, не е за разрешаване на частноправен спор със сила на пресъдено нещо, а цели допускане на правна помощ в полза на молителката за защита на правата й в последващ исков процес. Ето защо, така поставени въпросите, свързани с правото на защита и на справедлив съдебен процес, не могат да осъществят общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационен контрол на въззивното определение, тъй като изначално липсва основание за образуване на исково производство. Вторият въпрос също не предпоставя допускане на касационно обжалване, тъй като е поставен при фактическа обстановка, каквато не е възприета от въззивния съд. Той е посочил, че липсва предявен от настоящата жалбоподателка иск с оглед изложеното в молбата от 01.11.2023 г., въз основа на която е образувано делото. Предвид обосноваването и искането в нея от страна на П. Д. да й бъде назначен служебен адвокат, който да й съдейства в инициирането на бъдещ исков процес за възстановяване на запазена част от наследството на Т. Н., въззивният съд е разтълкувал и точния смисъл на молбата, като такава по чл.21, ал.1, т.1 ЗПП. Доколкото съгласно чл. 25, ал. 2 вр. чл. 21, т. 1 ЗПП правна помощ преди образуване на гражданско дело се предоставя с решение на председателя на Националното бюро за правна помощ, съдът е посочил, че не следва да разглежда предпоставките за нейното допускане, а образуваното исково производство е недопустимо. При това положение не може да се приеме, че поставеният въпрос за нарушаване на прогласения в чл.2 ГПК принцип за дължимост на защита и съдействие от страна на съда е релевантен и може да предпостави допускане касационно обжалване на определението в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Не се констатира и наличие на порок на въззивното определение, който да налага упражняване на контрол върху него при предпоставките на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Определението не е очевидно неправилно, доколкото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. С оглед изложеното, предвид липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.