Определение № 625 от 30.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 2528/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], [община] срещу определение № 251 от 27.06.2017 г. по ч. т. д. № 101/2017 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството молба по чл. 64 ГПК за възстановяване на срока за подаване на частна касационна жалба срещу постановеното по същото дело определение № 143 от 30.03.2017 г. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за приложимост на нормата на чл. 64, ал. 3, изр. 2 ГПК с твърдението, че в случая не е било възможно да се иска продължаване на пропуснатия срок, тъй като за пропускането му страната е разбрала едва на датата 09.05.2017 г. при връчване на препис от разпореждането за връщане частната касационна жалба. Ответниците по частната жалба – Апостол С. Б., С. А. Б. и П. А. Д., всички от [населено място], [община] – молят за оставяне на същата без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 30.08.2017 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е и основателна. За да остави без разглеждане подадената от [фирма] молба по чл. 64 ГПК за възстановяване на срока за подаване на частна касационна жалба срещу определение № 143 от 30.03.2017 г., въззивният съд, позовавайки се на разпоредбата на чл. 64, ал. 3, изр. 2 ГПК, е счел същата за недопустима, тъй като от данните по делото се установява, че жалбоподателят не е отправил искане за продължаване на срока до изтичането му – чл. 63, ал. 1 ГПК, без да посочва уважителни причини за този свой пропуск. Определението е неправилно. В Глава Седма, Раздел ІІ на Гражданския процесуален кодекс са предвидени условията за възстановяване на срока за извършване на процесуални действия от страните. В чл. 64, ал. 1 ГПК е посочено условието, при наличието на което се възстановява срокът, а в ал. 2 на същия член – условието, при наличието на което срокът не може да бъде възстановен. Преценката за това, дали посочените условия са осъществени, предполага разглеждане на депозираната от страната молба и произнасяне по основателността на същата. При констатация, че някое от условията не е налице, включително и предвиденото в чл. 64, ал. 3, пр. 2 ГПК, съдът дължи отхвърляне на молбата, а не оставянето й без разглеждане, както неправилно е процедирал Бургаски апелативен съд. С оглед изложеното, обжалваното определение подлежи на отмяна. Делото следва да бъде върнато на въззивния съд за разглеждане по същество на подадената молба за възстановяване на срока и мотивирано произнасяне относно наличието на предвидените в закона условия за възстановяване на срока. Поради изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение