Решение № 7140 от 11.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1660/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. С решение 2306 от 15.12.2023г., постановено по адм.д. 1099/2022г. Административен съд Пловдив, ХХІХ-ти състав, е отменил акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 ДОПК 2943 16 - 1- 1/05.09.2018г. , потвърден с решение 90 00 283/14.03.2022г., издадено от директора на Дирекция Обща администрация при Община Карлово, в частта с която са определени задължения за ТБО /такса битови отпадъци/ за период от 01.01.2015г. до 30.06.2018г. общо в размер на 5 551,09лв., от които 4 617,47лв. главница и лихви 933,62лв. С решението съдът е осъдил Община Карлово да заплати на Шато Вале Де Роз ЕООД, ЕИК 121398793, със седалище и адрес на управление гр.София, [адрес], разноски по делото в размер на 1 923,68лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от В. Сотирова, в качеството й на директор на Дирекция Обща администрация при Община Карлово, чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт И. Димовска. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Пловдив е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения акт. Претендира заплащане на разноски. Ответното по касационната жалба дружество Шато Вале Де Роз ЕООД, ЕИК 121398793, със седалище и адрес на управление гр.София, [адрес], чрез своя процесуален представител адв.И. Иванова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд Пловдив е отменил акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 ДОПК 2943 16 - 1- 1/05.09.2018г. , потвърден с решение 90 00 283/14.03.2022г., издадено от директора на Дирекция Обща администрация при Община Карлово, в частта, с която на Шато Вале Де Роз ЕООД, ЕИК 121398793,са определени задължения за ТБО /такса битови отпадъци/ за период от 01.01.2015г. до 30.06.2018г. общо в размер на 5 551,09лв., от които 4 617,47лв. главница и лихви 933,62лв. Решаващият съд е описал фактическата обстановка по издаването на оспорения акт за установяване на задължения по декларация, посочил е, декларираните от жалбоподателя поземлени имоти на територията на Община Карлово, откритата партида, размерът на определените задължения. Отбелязано е, че същите включват в себе си два компонента обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, което се установява и от заключенията /основно и допълнително/ по назначената съдебно счетоводна експертиза. Решаващият съд е възпроизвел и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза/стр.3 5 от решението/, като е възприел заключенията на експертите. Изложени са мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се писмена форма. След това съдът е пристъпил към обсъждане на въпроса за материалната законосъобразност на акта. Посочено е, че основното възражение на жалбоподателя е за недължимост на така определените му такси поради непредоставяне на услугата. Решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден в нарушение на материалния закон, като аргументите му в тази насока се свеждат до следното: 1. Възпроизведени са относимите по спора разпоредби от ЗМДТ. На база на тях е направено тълкуване относно разпределяне на доказателствената тежест в процеса. 2. Прието е, че ответната страна не е представила достатъчно убедителни доказателства, че услугите по обезвреждане в депо за битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване са реално предоставени на задълженото лице. 3. Прието е, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на собствено /на община Карлово/ и функциониращо депо за отпадъци, но съдът приема, че не се дължи такса за същото, след като на жалбоподателя не се предлага услуга по сметосъбиране и сметоизвозване. Отбелязано е, че за процесния период жалбоподателят е подал декларация, че процесният имот няма да се ползва, което обстоятелство се установява и от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. 4. Изграденият извод за недължимост на такса за депо за обезвреждане на битови отпадъци е допълнително обоснован и с решение на Конституционния съд на Република България 11 от 01.07.2003г. по к.д. 9/2003г., по което се прави разграничение между данък и такса и се посочва, че основание за заплащане на такса за услуга или предизвикване на действие на държавен орган е извършена услуга и размерът на същата се определя с оглед на разходите по извършването й. Обоснован е краен извод, че производството по издаване на оспорения акт е издадено в противоречие с материално-правните разпоредби, поради което същият се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Решението на Административен съд Пловдив е неправилно като постановено в противоречие със закона и е необосновано на събраните по делото доказателства. В касационната жалба на директора на Дирекция Обща Администрация при Община Карлово се правят оплаквания за неправилност на решението в тази му част поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Навеждат се доводи, че действащите към процесния период разпоредби изключват само събирането на такса сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година, но останалите два компонента са дължими независимо от факта на ползване на имота. Твърди се още, че събраните по делото доказателства установяват факта на предоставяне на въпросните услуги от Община Карлово, като това е установено и от заключението на вещите лица по назначените по делото съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор, относно факта на подадена декларация по реда на чл.14 ЗМДТ от Шато Вале Де Роз ЕООД, ЕИК 121398793, за притежаваните от дружеството недвижими имоти на територията на Община Карлово, съответно какво включват имотите и какво и тяхното местоположение. Не е спорно също, че с оспорения акт за установяване на задължения по декларация на дружеството са определени задължения за периода от 01.01.2015г. до 30.06.2018г. общо в размер на 5 551,09лв., от които 4 617,47лв. главница и лихви 933,62лв. Не е спорно още, че главницата включва два компонента такса за обезвреждане на битови отпадъци в депо и такса за поддържане на територии за обществено ползване. Предвид позициите и становищата на страните като основен спорен въпрос между тях първоинстанцинният съд е определил обстоятелството дължими ли са въпросните такси с оглед възражението на задълженото лице, че въпросните услуги не се предоставят от общината, съответно, че през въпросните периоди недвижимите имоти не са използвани от дружеството. По изложените по-горе мотиви първоинстанцонният съд е възприел позицията на жалбоподателя за недължимост на посочените такси. Изводите му в тази насока са обосновани в следните направления: от събраните по делото доказателства не се установява посочените две услуги да се предоставят по отношение на притежаваните недвижими имоти от задълженото дружество; след като дружеството не ползва услуга по сметосъбиране и сметоизвозване, то не е логично да му бъде определяна такса за ползване на депо за обезвреждане на битови отпадъци; съгласно решение на Конституционния съд, заплащането на административната услуга предполага извършване на същата, и след като тя не е извършена, не се дължи заплащането й. Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод и го намира за изграден при несъобразяване на фактите по делото и неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Принципно изложеното в съдебното решение по отношение възмездния характер на услугата е вярно и същото не е спорно по делото. По всички останали въпроси обаче първоинстанционният съд е дал грешен отговор, без влагане на някакъв правен разум за съобразяване на фактите по делото и действащите правни разпоредби. Както бе посочено, периодите за които са определени данъчните задължения обхващат времето от 01.01.2015г. до 30.06.2018г. Към този период относимите правни разпоредби имат следното съдържание :