Определение № 355 от 07.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 702/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „София Саут Ринг Мол“ ЕАД, чрез адв. А. Ч. против определение № 256/27.06.2022 г. на Апелативен съд Пловдив, постановено по в.ч.гр.д. № 310/2022 г., с което е потвърдено определение № 260177/18.03.2022 г. по гр.д. № 161/2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив за връщане на искова молба, подадена от „София Саут Ринг Мол“ ЕАД против П. И. Т., с която е предявен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД и прекратяване на производството по делото. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение, с което е потвърдено определението на първата инстанция за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството поради неизпълнение в продължения от съда срок на дадените указания за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба, е неправилно. Поддържа, че в доктрината се застъпва становище, според което определението за продължаване на срока по чл.63 ГПК, следва да бъде съобщено на страната, поискала продължаването. На следващо място се твърди, че указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба са изпълнени още с молба от м.април 2021 г., поради което съдът не е следвало да оставя отново исковата молба без движение. В молбата – уточнение, депозирана на 25.10.2022 г., в изпълнение на указанията на Апелативен съд Пловдив, дадени с разпореждане от 08.09.2022 г., касаторът е уточнил, че иска отмяна на обжалванато въззивно определение, като отново е развил доводи за неправилност на същото, като е посочил, че основанията за допускане на касационно обжалване са по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, но не е формулирал правен въпрос, по който въззивния съд да се е произнесъл и за който да се твърди, че е разрешен в противоречие със задължителната практиката на ВКС и ВС или с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд на РБ или на СЕС или че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касационната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена от процесуално легитимирана страна и е допустима по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 и на ал.4 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК приема, не е налице основание за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните: Съгласно разясненията по т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Това следва от обстоятелството, че с посочването от касатора на правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, се определят рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. В конкретния случай правен въпрос изобщо не е формулиран, поради което не следва да се обсъжда налице ли са бланкетно сочените от жалбоподателя допълнителни селективни критерий на чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице и основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, доколкото от съдържанието на обжалваното определение не се разкрива порок, обуславящ квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт - тежко нарушение на материалния закон или на процесуалния закон или явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Въпреки дадените с разпореждане от 05.12.2022 г. на въззивния съд до жалбоподателя указания за представяне на доказателства за внесено по набирателната сметка на ВКС възнаграждение на особения представител на ответника П. Т. по частната касационна жалба в размер на 200,00 лв., такива не са представени по делото. След служебна справка в счетоводството на ВКС, не се установи сумата да е внесена към настоящия момент по набирателната сметка на ВКС. Ето защо, на основание чл.77 ГПК жалбоподателят да бъде осъден да заплати по набирателната сметка на ВКС сумата от 200,00 лв., представляваща възнаграждение за особения представител на ответника за касационната инстанция. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,