Определение № 1350 от 20.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 839/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 111/08.05.2012 г., постановено по въззивно търг. дело № 90/2012 г. на Добричкия окръжен съд. С него, като е потвърдено в обжалваната му част решение № 13/23.02.2012 г. по гр. дело № 376/2011 г. на Тервелския районен съд, жалбоподателят е осъден да заплати на И. Д. И. сумата 12 301.50 лв., представляваща обезщетение за причинените на последния имуществени вреди от неправомерни действия на работници на дружеството-касатор, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 26.07.2011 г. до окончателното й изплащане. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение. Ответникът по касационната жалба – ищецът И. Д. И., в отговора си излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя се поддържа наличие на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, а като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК се извежда следният процесуалноправен въпрос: съставляват ли неизготвянето на доклад от първоинстанционния съд и неизпълнението на задълженията му по чл. 146, ал. 2 и ал. 3 от ГПК процесуални нарушения по смисъла на чл. 266, ал. 3 от ГПК, обуславящи възможност за събиране на доказателства във въззивното производство. За да уважи предявения по делото иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, въззивният съд, след обсъждане на доказателствата, ангажирани по делото от страна на ищеца, е приел за установено в обжалваното решение, че ищецът като частен земеделски стопанин обработва процесния лозарски масив; че от действията на работници на ответното дружество-касатор, изразяващи се в пръскане с хербицид на царевица в съседния масив, са настъпили процесните вреди за ищеца – увреждане на обработваните от него лози, в посочения от вещото лице размер; че действията са извършени виновно – непредпазливо, като не са взети мерки за предотвратяване на увреждането, въпреки че е бил налице силен вятър в посока лозарския масив и е следвало да се допусне, че ще бъдат напръскани и лозите. В откритото съдебно заседание въззивният съд е оставил без уважение доказателствените искания на дружеството-касатор за разпит на свидетели и за изслушване на агротехническа и икономическа експертизи, като е приел, че същите не попадат в хипотезите на чл. 266 от ГПК. В мотивите към обжалваното решение, въззивният съд е приел, че след като дружеството-касатор е било редовно призовано от първоинстанционния съд – по реда на чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, и след като от негова страна не е представен отговор на исковата молба, не се е явил представител в съдебно заседание, не е оспорил събраните доказателства, включително агротехническата експертиза, то оплакването му във въззивната жалба за липса на доклад по делото, с който да се уточни доказателствената тежест на страните, предвид чл. 133 от ГПК е необосновано. При така изложените мотиви от въззивния съд, който не е допуснал и исканите от жалбоподателя доказателства, изведеният от последния процесуалноправен въпрос представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Създаването на практика на ВКС по този въпрос би допринесло за точното тълкуване и прилагане от съдилищата на процесуалния закон в подобни случаи. Това от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които този въпрос е спорен, според точния смисъл на закона, респ. би допринесло и за развитието на правото, т.е. налице е и наведеното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по изведения от касатора процесулноправен въпрос: съставляват ли неизготвянето на доклад от първоинстанционния съд и неизпълнението на задълженията му по чл. 146, ал. 2 и ал. 3 от ГПК процесуални нарушения по смисъла на чл. 266, ал. 3 от ГПК, обуславящи възможност за събиране на доказателства във въззивното производство. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 1 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 246.03 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение