Определение № 785 от 13.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 237/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. С. Е. против решение от 10.11.2010 г. по гр.д. № 3246/2010 г. на СГС в частта, с която по същество се отхвърля предявения от касатора срещу Д. Й. от С. иск по чл.124 ГПК за признаване на установено, че Й. дължи на Е. сумите: 1 263.90 лв. главница за неплатена топлинна енергия и 505.45 лв. законна лихва, като погасени по давност. Ответникът Й. е подал отговор, че не следва да се допуска касационно обжалване и че жалбата е неоснователна. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът за давностния срок за вземането за топлинна енергия, е решаван противоречиво от съдилищата. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Налице е задължителна практика на ВКС-Р № 168/22.12.2009 г. по т.д. № 408/2009 на ІІ т.о., че помесечните задължения на потребителите за топлинна енергия представляват периодични плащания по чл.111,б.”в” ЗЗД. В този смисъл се е произнесъл и СГС. А наличието на задължителна практика по чл.280,ал.1,т.1 ГПК изключва приложно поле по т.2. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.