Определение № 23 от 12.01.2011 г. на ВКС по д. № 350/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Ф. Е. С. е подала касационна жалба срещу решение № 2098 от 18.12.2009 г. по гр.д. № 2472 от 2007 г. на Пловдивския окръжен съд, 6 състав, с което е обезсилено решение № 68 от 8.06.2007 г. по гр.д. № 3948 от 2006 г. на Пловдивския районен съд, 10 състав и делото за повторно произнасяне от друг състав на същия съд. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението като постановено при нарушение на съществени процесуални правила, изискващи въззивната инстанция да допусне поправка на исковата молба и да се произнесе по уточнения спор по същество. Към касационната жалба е представено изложение се излагат основания за допускане на касационната проверка на решението при условията на чл.280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК по няколко въпроса. Посочва се, че решението е произнесено в нарушение на т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС по въпроса за поправка на исковата молба във въззивната инстанция, която е втората инстанция по съществото на спора. Ответника М. Б. Р. е представил отговор, в който излага своите съображения против допускането до касация на въззивното решение и такива в подкрепа на неговата правилност. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационата жалба на Ф. Е. С. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ по поставените процесуални въпроси, тъй като не са налице хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Пловдивския окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново произнасяне от друг състав на Пловдивския районен съд защото е намерил, че съдебният акт не кореспондира със заявеното спорно право в исковата молба. Касаторката е предявила против ответника осъдителен иск по чл.109 ЗС, с който е поискала премахването на незаконна пристройка и надстройка към съществуваща сграда, барбекю и др. пристройки, а съдът се е произнесъл за премахването на други обекти. Въззивният съд е посочил, че освен произнасяне свръх петитум, първостепенният съд се произнесъл и по нередовна исковата молба, т.е. постановеното решение е недопустимо на две основания. С приемането на Гражданско процесуалния кодекс се измени и характера на въззивното производство и се въведе ограничено въззивно производство, което се рамкира от въззивната жалба и следователно механичното прилагане на т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС е невъзможно. Следователно не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В разпоредбата на чл.270, ал.3, пр. последно ГПК изрично е посочено, че ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Въззивният съд се е съобразил със закона. Посочената разпоредба е императивна и конкретна и не се нуждае от тълкуване поради което не е налице хипотезата на чл.280, ал. 1, т.3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,