Определение № 962 от 29.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 17/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Ц. П. П., А. И. М. и П. И. М. са подали касационна жалба срещу решение № 619 от 13.10.2009 г. по гр.д. № 348 от 2009 г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 195 от 16.02.2009 г. по гр.д. № 1438 от 2009 г. на Врачанския районен съд и е отхвърлен иска за делба на три броя ниви. В касационната жалба навеждат доводи за неправилност поради съществено нарушение на процесуалния и материален закон и необоснованост на решението. Касаторите са представили изложение в което подържат, че съдът се е произнесъл по релевантни за спорното право материално правни въпроси в отклонение от практиката на ВКС, но сочат факти за необоснованост и неправилност на решението. Желаят да се допусне касационна проверка на съдебният акт при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответниците И. Н. М., И. И. М. и Д. Н. М. са депозирали отговор, в който подържат ,че касационното обжалване на решението е недопустимо, тъй като не са налице хипотезите на чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Освен това подържат и че жалбата е неоснователна. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира че решението не следва да се допусне до касационно разглеждане по жалбата на Ц. П. П., А. И. М. и П. И. М. тъй като не са налице обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Врачанския окръжен съд е отхвърлил предявеният иск за делба на три броя земеделски имота: нива от 31.190 дка в землището нас. М. П., нива от 11.600 дка в землището на[населено място] и нива от 26.100 дка в същото землище защото е намерил, че административната процедура по възстановяване на земеделската земя не е завършена. Решение № 63 от 9.07.2002 г. по гр.д. № 1752 от 2001 г. на Врачанския районен съд не е достатъчно основание за уважаването на иска за делба, тъй като е постановено в производство по чл.14, ал.4 ЗПСЗЗ и е следвало поземлената комисия на основание чл.14, ал.7 и ал.7а ЗПСЗЗ да извърши промяна в решението за възстановяване на земята, което да бъде придружено със скица. Решението се придържа към постоянната практика на ВКС по делбата, която изисква делбените имоти да бъдат собствени на наследодателя и тази собственост да е установена по съответен начин. Решението по чл.14, ал.4 ЗПСЗЗ разрешава със сила на пресъдено нещо един спор за собственост към минало време и е основание да се поиска промяна на решението по възстановяване на земеделската земя по чл.14, ал.1 ЗПСЗЗ на основание чл.14, ал.7 и ал.7а ЗПСЗЗ, но само по себе си не установява право на собственост към настоящия момент. Такова разбиране е изразено в решението и то кореспондира на трайната съдебна практика и нейната промяна не се налага. Тези съображения обуславят извода за липса на основания за допустимост на касационното обжалване, чиято цел е уеднаквяването на съдебната практика. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,