Решение № 7316 от 13.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10973/2023 г.

Постъпила е касационна жалба от директор на Районна здравносигурителна каса гр. Бургас против решение 732 от 7.07.2023 г. постановено по адм. д. 295/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас в частта, с която на осн. чл. 50, ал. 1, т. 14 от индивидуален договор 022162/11.01.2022 г., между Ремеди Ес ООД и НЗОК е наложена финансова неустойка в размер на 100 лева за нарушение на чл. 61 от договора и в частта, с която на Ремеди Ес ООД е наредено констатирани получени суми без правно основание в размер на 169, 42 лева, ведно със законната лихва в размер на 10, 72 лева, да бъдат внесени в полза на РЗОК Бургас е отменена Заповед РД-25-70/26.01.2023 г. издадена от касационен жалбоподател. Според оплакванията на касационния жалбоподател в обжалваната част решението е незаконосъобразно и се иска отмяната му, като се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на търговеца в тази част от сочената заповед. Претендира са присъждане на съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответник по касационната жалба Ремеди Ес ООД, в приложен отговор оспорва основателността на жалбата и иска отхвърлянето й. Иска се присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция. Прокурор от Върховна прокуратура дава заключение, че решението на административния съд в обжалваната част е правилно. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е установил фактическите обстоятелства и по тях не се спори. Безспорно е, че при извършена проверка на аптека в гр. Бургас, стопанисвана от ответника по касационната жалба са установени нарушения, за които са наложени санкции, а в хода на съдебния контрол проведен върху законосъобразността на заповедта, решаващият съд отменя частично заповедта за налагане на санкция по т. 2, с която на основание чл. 50, ал. 1, т. 14 от индивидуален договор 022162/11.01.2022 г. поради констатираното наличие на лекарствен продукт с изтекъл срок на годност е наложена санкция в размер на 100 лева. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 61 от Индивидуалния договор. Съгласно договорната разпоредба изпълнението на настоящия договор се осъществява при спазване на Указание по прилагане и тълкуване на договор за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, които се изготвят съвместно от представителите на НЗОК и на БФармС, определени по реда на ЗЗО. Както правилно констатира първостепенният съд, в оспорваната част на заповедта не се конкретизира медикамента с изтекъл срок, установен при проверката в каква хипотеза на нарушение се подвежда по сочената в заповедта разпоредба. Правилни в тази връзка са изводите на съда, за неяснота както в диспозитивната, така и в мотивната част на заповедта в тази част. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина забранява търговията с лекарствени продукти с изтекъл срок на годност. При наличност на такива лекарствени продукти, фармацевтът е длъжен да изпълни действия по бракуване на лекарствения продукт и изготвянето на задължителна документация, по ред, установен с Наредба 4 от 16 май 2018 г., за условията и реда за унищожаването. преработването или използването за други цели на лекарствени продукти издадена от MЗ, обн. ДВ бр.43/2018 г. Безспорно е установено съхранение на лекарствен продукт с изтекла годност в шкаф, в който се съхраняват годни за употреба и продажба медикаменти. Административният съд, при постановяване на отменителното решение в частта на оспорваната заповед приема, че санкцията е наложена на основание чл. 61 от индивидуален договор 022162/11.01.2022 г., сключен между страните по спора. Изложени са мотиви, че изведеното правно основание на тази разпоредба 1. е неприложимо, тъй като санкционната норма на чл. 50, ал. 1, т. 14 от Индивидуалния договор не въвежда като нарушение съхранението на ЛП с изтекъл срок на годност и 2. при общото посочване на задължението за изпълнение на индивидуалния договор при спазване на Указанието по прилагане и тълкуване на договор за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК не е ясно, какво е нарушението на чл. 61 от индивидуалния договор. В касационната жалба са развити оплаквания, изразяващи несъгласие с изводите на съда. Според касационен жалбоподател, нарушението в оспорваната част е установено със заповедта, както и с изготвените КП и решение на арбитражна комисия, с които търговеца е запознат. Както се посочи, фактите не са спорни, за това, че при извършена проверка на 15.11.2022 г. в аптека, собственост от търговеца е установено наличие на лекарствен продукт с изтекла годност към м. март 2022 г., който се държи в шкаф, заедно с годни за употреба лекарства. Административният съд е съпоставил санкционната норма на чл. 50, ал. 1, т. 14 от ИД в общата й определяемост, за какво се налага санкция и не е намерил сходство с установеното и вмененото като нарушение в тази част на заповедта. Изводите по същество на първоинстанционният съд са правилни. Безспорно е, че от фактически установените обстоятелства, има нарушение не само на индивидуалния договор, но и на задължение по императивна законова разпоредба. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, забранен е вноса, търговията, лечението, профилактиката и диагностиката с лекарствени продукти с изтекъл срок на годност. Проверяващите контрольори са установили, че процесният лекарствен продукт не е изваден от наличността на годните за продажба лекарства. Административният орган сочи текстово разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗЛПХМ в мотивите, но не прави връзка с посоченото правно основание по чл. 61 от индивидуалния договор. Правилни са изводите на първоинстанционен съд, че липсва точно посочване какво е според касационния жалбоподател действието/бездействието по приетото за извършено нарушение. Сочи се като нарушена разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗЛПХМ, забраняваща търговията с лекарствени продукти с изтекъл срок на годност, а от друга се изтъква като нарушен реда за съхраняване и унищожаване на такива лекарства, установен в Наредба 4 от 16.05.2018 г. за условията и реда за унищожаването, преработването или използването за други цели на лекарствени продукти. Водещо следва да е нарушението на законовата разпоредба, която намира приложение към установеното. Чл. 61 от индивидуалния договор се обвързва с Указание по прилагане и тълкувание на договор за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, без в тях да се сочат задължения на фармацевта във връзка с лекарствени продукти с изтекъл срок. Изложените от органа мотиви, както правилно отбелязва административният съд не дават възможност еднозначно да се установи дали жалбоподателят е санкциониран заради търгуването с лекарствени продукти с изтекъл срок на годност или за неспазения от него ред за съхранение, унищожаване и преработване на такива ЛП по реда на Наредба 4 от 16.05.2018 г. В отменената част на оспорваната заповед за налагане на санкцията по чл. 50, ал. 1, т. 14 от Индивидуалния договор, приложимостта на последната следва да е в недвусмислена и конкретизирана връзка с вмененото нарушение. Както се установи, освен изброяването на нормативни разпоредби, в обжалваната част на оспорвания административен акт не може да се изведе причината, има се предвид разпоредбата на чл. 61 от Индивидуалния договор, водеща до налагане на санкция, за несъответно на редакцията на санкционната норма нарушение. От посочените в заповедта фактически и правни основания за налагане на финансовата неустойка, не става ясно за какво точно нарушение е наложена, както е отбелязано в оспорваното съдебно решение. В тази връзка не могат да се споделят оплакванията в касационната жалба, за необосновани правни изводи. Не се цени и тълкуването на административния акт, дадено от касационен жалбоподател, предвид несвоевременното излагане на правни аргументи при издаване на заповедта за налагане на санкции. Оплакванията в касационната жалба, дори да са систематизирани не водят до споделяне на твърдението за незаконосъобразност на съдебния акт. Както правилно се сочи в оспорваната част на съдебното решение, неяснотата на оспорваната заповед, в изискваната корелативна връзка на установените обстоятелства към правните разпоредби е наложила отмяната й. От това се приема като правилен и извода на решаващия съд, относно необосноваността в конкретиката на какво нарушение и по силата на каква нормативна разпоредба ответникът да бъде санкциониран с финансова неустойка в размер на 100 лева. В допълнение следва да се посочи, че санкционната разпоредба на чл. 50, ал. 1, т. 14 от Индивидуалния договор изчерпателно сочи фактическите нарушения, за които може да се налага, като нито едно от тях не се сочи от административния орган. Като е установил, че правната квалификация на нарушението, като такова по чл. 61 от Индивидуалния договор е неясна, правилно съдът приема несъответствие на констатираните при проверката факти и обстоятелства със съдържанието на сочената за нарушена материалноправна норма, което е съществено процесуално нарушение, опорочаващо процесната заповед в тази част и представляващо основание за нейната отмяна в тази част като незаконосъобразна. На следващо място, съдът е отменил оспорваната заповед, в частта, с която е разпоредено да се внесе сумата 169,52 лв., представляваща равностойността на продаден в нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 6 от Индивидуалния договор, медикамент която е получена неоснователно от РЗОК Бургас по посочена сметка. Необходимостта да се възстанови такава сума е обусловена от процедурата, разписана в чл. 22 от Инструкция РД-16-10 от 01.03.2022 г. Правното основание за възстановяване на неоснователно получената сума е по чл. 35, т. 4 от Индивидуалния договор. Действително и по двете посочени правни основания не се предвижда издаване на покана за възстановяване на неоснователно получени суми. Такова изискване, както е приел първоинстанционен съд не е посочено и в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Инструкцията. Указанието към санкционираното лице, за внасяне в 14 дневен срок на неоснователно получените суми в обжалваната заповед не са властническо разпореждане, поради което не следва да намират място в санкционен акт. На по силно правно основание, в приложимата Инструкция РД-16-10 от 1.03.2022 г. за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 10 от ЗЗО по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти, процедурата по налагане на санкции, за което е издадената заповед приключва с издаването й и определяне вида и размера им. Редът и процедурата по възстановяване на неоснователно получени суми е определен в раздел VІ, глава ІІ от Инструкцията. Нормативно, процедурите, след като са развити отделно, правилно е преценено от съда, че не могат да се съчетават в заповедта за налагане на санкция. В приложимата разпоредба на чл. 22, ал. 2 от Инструкцията за неоснователно получена сума е достатъчно това, да е получена в резултат на извършено нарушение на индивидуалния договор. Нарушението на договора с НЗОК е от страна на магистър фармацевта, но действията му ангажират отговорността на ответник по касационната жалба. На по силно основание, при установено нарушение по чл. 8 от индивидуалния договор, при изпълнение на електронно предписание, което не трябва да се изпълнява, не се дължи заплащане от страна на НЗОК. Неоснователно получената сума следва да бъде възстановена на платеца, което е безспорно и споделено от първоинстанционен съд, но в случая действията по възстановяване на неоснователно получената сума от продажбата на медикамент, противно на правилата за това са предмет на друго производство. Както се посочи, като е направил разграничение по действията на административния орган по налагането на санкция и какво следва да се извърши и по силата на каква разпоредба за възстановяване на неоснователно получена сума, първоинстанционен съд е стигнал до правилния извод, че в обжалваната част, заповедта е незаконосъобразна и издадена при съществено процесуално нарушение. Тричленен състав на шесто отделение на Върховен административен съд приема като правилни изводите на съда за противоречие на заповедта в тази част с разпоредбата на чл. 19, ал 1 от Инструкцията, указваща какво е съдържанието на заповедта. Нормата не предвижда като елемент от съдържанието й отправяне на писмена покана за плащане. Неоснователно е и оплакването, че тази процедура, дори да не е обвързваща за задълженото лице към датата на издаване на заповедта, била част от подзаконовата уредба и във връзка с приетите с Инструкцията бланкови форми на заповедта (приложение 2 от Инструкцията). Сочи се разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Инструкцията и правилото да не се изпълнява заповедта за налагане на санкции, преди влизането й в сила. В случая, не е въпрос кога ще бъде изпълнена заповедта по плащане на наложените санкции. В първоинстанционното решение мотивирано е направен дължимия извод, че събираемостта по отношение санкциите и сумите, получени неоснователно и подлежащи на възстановяване, се изпълнява по отделни правила, съобразно правните основания, на които се налагат. По приложената процедура по издаване на административния акт от страна на касационен жалбоподател, се приемат доводите на съда за аналогия с процедурите по чл. 76а и 76б от ЗЗО. Приложим в случая е индивидуалния договор, по силата на който ответник по касационната жалба не е имал право да изпълнява изобщо електронното предписание/рецепта, а е бил длъжен да го анулира и върне на издалият го лекар. Това нарушение, след като е установено и потвърдено, влече последиците по възстановяване на неоснователно получената сума. Процедурата по възстановяването й в полза на РЗОК/НЗОК в настоящия случай е обусловена от доказано нарушение, а незаконосъобразното съчетаване на две процедури в един административен акт, развиващи се самостоятелно и независимо са наложили отмяната на заповедта в обжалваната част. Като е приел, че няма установен ред за възстановяване на неоснователно получената и доказана по размер сума в производството по налагане на санкции, Бургаският административен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. По отношение исканията за присъждане на разноски, такива са дължими в полза на ответника по касационната жалба - Ремеди Ес ООД. За настоящото производство разноските са доказани в размер на 400 лева, платени за адвокатско възнаграждение.