Определение № 63 от 24.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1122/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№ 12116 от 19.08.2016 г., подадена от Л. С. А. и Й. С. А. чрез адвокат Г. Г. от САК срещу разпореждане от 18.07.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 214/2016 г. по описа на САС, ГО, Х състав. С обжалваното разпореждане е върната касационна жалба вх.№ 8548 от 13.06.2016 г., подадена от Л. С. А. и Й. С. А. чрез адвокат Г. Г. от САК срещу въззивното решение № 820 от 22.04.2016 г. по в.гр.д.№ 214/2016 г. по описа на САС, ГО, Х състав. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба, подаден от А. Я. С., Т. Г. К., С. С. К., Я. А. С. и Н. М. Г. чрез адвокат С. К. – В. от САК, с която се поддържа, че обжалваното разпореждане е законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Същата е насочена срещу акт от предвидените с чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което към изискванията за нейната редовност не са относими правилата на чл. 274, ал. 3 ГПК (не се изисква представянето на изложение с обосновка на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК). Разглеждайки частната жалба по същество, съдът констатира, че касационната жалба с вх.№ 8548 от 13.06.2016 г., подадена от Л. С. А. и Й. С. А. чрез адвокат Г. Г. от САК срещу въззивното решение № 820 от 22.04.2016 г. по в.гр.д.№ 214/2016 г. по описа на САС, ГО, Х състав е подадена в срока по чл. 283 ГПК и изначално е придружена от документ, озаглавен „Основания за допускане на касационно обжалване”. Същият е приложен на л. 121 и 122 от въззивното дело и му е поставен щемпел за „вх.№ 8548” (както и на самата касационна жалба). Изложените факти обосновават извод, че разпореждането от 14.06.2016 г., с което на касаторите са дадени указания (освен да заплатят дължимите държавни такси) да представят изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е необосновано, а указанието да представят „преписи за ответниците по същата” е неточно – не е ясно нито от кой документ да се представят преписи (само от касационната жалба, само от изложението, или и от двете), нито колко екземпляра да бъдат преписите. Това от своя страна означава, че атакуваното разпореждане от 18.07.2016 г., с което касационната жалба е върната с мотива „не е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване”, е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а делото – върнато на САС за продължаване на действията по администриране на касационната жалба с вх.№ 8548 от 13.06.2016 г. По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия