Определение № 333 от 25.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1999/2020 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на С. М. С., с адрес в [населено място], представляван от адв. Р. И., против въззивното определение № 629 от 25 февруари 2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 5929/2019 г. по описа на апелативния съд в гр. София, с което е потвърдено определение № 20779 от 9 септември 2019 г., постановено по гр.д. № 561/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание чл. 126, ал. 1 ГПК е прекратено производството по следните предявени от С. в условията на евентуалност искове: срещу С. Д. Я. за сумата от 415745 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия по изп.д. № 20127190400632 по описа на частен съдебен изпълнител С. Я.; срещу „Първа инвестиционна банка“ АД за сумата 157295 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на три последователни отказа на банката да внесе сумата по чл. 495 ГПК, след като е обявена за купувач на недвижим имот в три последователни публични продани по същото изпълнително дело; срещу „Първа инвестиционна банка“ АД за сумата от 75788,81 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на увеличаване на дълга по изп.д. № 20127190400632 по описа на частен съдебен изпълнител С. Я. в резултат на натрупване на законна лихва върху сумата от 157295 лева за периода 18.04.2013 г. до датата на подаване на исковата молба. В жалбата се поддържа, че в нарушение на задължителната съдебна практика на ВКС въззивният съд не се е произнесъл по всички изложени от ищеца аргументи и доказателства. Не било отчетено, че с главния иск се цели реализиране на деликтната отговорност на ответниците по чл. 45 ЗЗД за извършени противоправни действия, докато евентуалният иск за сумата от 157295 лева е с правно основание чл. 495 ГПК и предполага извършването на разрешени от закона действия, с които обаче са били причинени вреди на длъжника в изпълнителното производство, поради което този трети иск, предявен при условията на евентуалност, не се поглъщал от главния иск. Оспорват се и изводите, че искът срещу частен съдебен изпълнител С. Я. за сумата от 415745 лева, както и искът срещу „Първа инвестиционна банка“ АД за сумата от 75788,81 лева се поглъщали от главния иск, защото единствената разлика била, че с главния иск се искало солидарно осъждане, а при другите два иска – само на един от ответниците. В изложението на основанията за допускане касационно обжалване са посочени въпроси от приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Обстоятелствата по делото са следните: Производството по гр.д. № 561/2018 г. на Софийския градски съд е образувано по искова молба на С. М. С. срещу „Първа инвестиционна банка“ АД и частен съдебен изпълнител С. Я., с рег. № * на КЧСИ, с район на действие окръжен съд – гр. Варна. Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 17356/2012 г. по описа на районния съд в гр. Варна, срещу ищеца е образувано изп.д. № 20127190400632 по описа на частния съдебен изпълнител Я., с взискател „Първа инвестиционна банка“ АД. Изложени са твърдения за опорочаване на изпълнителното производство поради наличие на свързаност между взискателя и съдебния изпълнител - взискателят бил представляван от лице, чийто син бил служител в кантората на съдебния изпълнител, а съдебният изпълнител бил клиент на банката. Поради това са налице съмнения относно безпристрастността на съдебния изпълнител. Поддържа се, че действията на взискателя и на съдебния изпълнител били насочени към увреждане на длъжника и продажба на имуществото му „на безценица“; че ищецът не бил уведомен за нито едно действие по делото до изготвяне на постановление за възлагане на притежаван от него и съпругата му недвижим имот на „Първа инвестиционна банка“ АД; че били допуснати нарушения при определяне пазарната оценка на имота, като била определена пазарна цена 522054 лева, а действителната била 650000 лева. Изложени са още оплаквания, че цената на изнесения на публична продан имот била драстично занижена, тъй като взискателят, който бил единствен наддавач и бил обявен за купувач, се отказал от правото си да придобие недвижимия имот на проведени три последователни публични продани. Едва при четвъртата публична продан, когато се явил втори наддавач, след търг с явно наддаване, „Първа инвестиционна банка“ АД била обявена за купувач на имота. Изложени са твърдения и за други допуснати от съдебния изпълнител нарушения, както и за злоупотреба с право и заобикаляне на закона от страна на двамата ответници, като претърпяната от ищеца вреда била в размер на 415745 лева, която сума била формирана като разликата между пазарната цена на продаденото имущество на ищеца (650000 лева) и сумата, за която същото било продадено (234255 лева). Поради това ищецът е предявил следните искове: главен иск за солидарно осъждане на С. Д. Я. и „Първа инвестиционна банка“ АД да заплатят сумата от 415745 лева – обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразни действия, извършени по изп.д. № 20127190400632 по описа на частния съдебен изпълнител Я.; евентуален иск срещу С. Я. за сумата от 415745 лева – обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразни действия, извършени по изп.д. № 20127190400632; евентуален иск срещу „Първа инвестиционна банка“ АД за сумата от 157295 лева – обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на три последователни отказа на банката да внесе сумата по чл. 495 ГПК, след като е обявена за купувач на недвижим имот в три последователни публични продани по изп.д. № 20127190400632; за солидарно осъждане на частния съдебен изпълнител С. Я. и „Първа инвестиционна банка“ АД за сумата от 75788,81 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на увеличаване на дълга по изп.д. № 20127190400632 в резултат на натрупване на законна лихва върху сумата от 157295 лева за периода 18.04.2013 г. до датата на подаване на исковата молба; срещу „Първа инвестиционна банка“ АД за сумата от 75788,81 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на увеличаване на дълга по изп.д. № 20127190400632 в резултат на натрупване на законна лихва върху сумата от 157295 лева за периода 18.04.2013 г. до датата на подаване на исковата молба. С разпореждане от 4 май 2018 г., съдията докладчик е оставил исковата молба без движение с указания за посочване на конкретните противоправни действия на служители на банката, довели до причиняване на вреди в размер на 415745 лева и в размер на 157295 лева по третия от предявените искове, като в случай че се касае за едни и същи противоправни действия, е указано ищецът да уточни правния си интерес от предявяване на два иска, като съобрази обстоятелството дали вредата по третия иск не е част от вредата по първия иск. Указано е да бъде уточнен и правният интерес от предявения втори иск, като бъде съобразено обстоятелството, че такъв иск вече е предявен като главен, както и от предявения пети иск, предвид обстоятелството, че е предявен и иск за солидарно осъждане на частния съдебен изпълнител Я. и „Първа инвестиционна банка“ АД за сумата от 75788,81 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на увеличаване на дълга по изп.д. № 20127190400632 в резултат на натрупване на законна лихва върху сумата от 157295 лева за периода 18.04.2013 г. до датата на подаване на исковата молба. С молба от 30.05.2018 г. е ищецът е изложил твърдения, че действията на съдебния изпълнител са били предварително съгласувани с взискателя и са били насочени към увреждане на длъжника чрез придобиване на имота му от страна на банката на занижена цена. Конкретните действия на съдебния изпълнител били неуведомяване на длъжника за инициираното изпълнително производство и извършваните изпълнителни действия, неправилното определяне на пазарната цена при провеждането на публични продани, извършване на действия по отказ, извършване на действия от името на банката от лице без надлежно учредена представителна власт, неразгласяване на публичните продани, злоупотреба с право. Като вредоносни действия на служителите на банката по третия иск са посочени трите отказа от правото за придобиване на процесния имот, в резултат на което цената била драстично намалена – вместо за сумата от 391550 лева имотът бил продаде на 234255 лева. Сочи се, че е налице правен интерес от третия иск, тъй като се претендира ангажиране отговорността на банката на основание чл. 495 ГПК, като вредата от 157295 лева се изразявала в разликата между продажната цена на първия търг (391550 лева) и продажната цена на четвъртия търг (157295 лева). В случай че не е налице основанието по чл. 495 ГПК, ищецът поддържа, че банката следва да отговоря за извършената от нея злоупотреба с право. Правния си интерес от предявените искове ищецът обосновава в различните правни основания, на които претендира обезщетение за вреди. Вторият иск бил предявен, в случай че съдът приеме, че не са налице основания за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците, като по същия начин е обоснован и интересът от петия иск. С определение № 20779 от 9 септември 2019 г. първоинстанционният съд е констатирал, че вторият иск е недопустим, тъй като се основава на същите фактически твърдения и срещу същият ответник (частния съдебен изпълнител Я.), срещу който е предявен и главният иск. Доколкото единствената разлика била, че с главния иск се иска солидарното осъждане на съдебния изпълнител и на взискателя, е посочено, че дори да не е налице солидарност, това обстоятелство не би било основание за отхвърляне на иска, ако се докаже деликтната отговорност на някой от ответниците. По същите съображения за недопустим е приет и петият иск, тъй като липсата на основание за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците по четвъртия иск не би препятствало уважаването на иска срещу един от тях при наличие на изискуемите от закона предпоставки. Доколкото ищецът основава първия и третия иск на едни и същи незаконосъобразни действия на банката – откази да внесе сумата по чл. 495 ГПК, след като е била обявена за купувач, за недопустим е приет и третият иск. С обжалваното в настоящото производство определение е прието, че главният и първият евентуален имат едно и също основание, доколкото главният е за заплащане на 157295 лева, представляваща разлика между пазарната цена на имота на ищеца (650000 лева) и цената, на която имотът е продаден (234255 лева), от двамата ответници солидарно, а евентуалният - за заплащане на същата сума само от С. Я.. За неоснователни са приети доводите на ищеца, че ако не се установи основание за ангажиране на солидарна отговорност, главният иск ще бъде отхвърлен, като е посочено, че при липса на основания за солидарност, ако са налице основанията за ангажиране отговорността на ответниците, всеки от тях ще бъде осъден да заплати цялата сума, за която е доказана вредата. По същите съображения е прието, че искът срещу „Първа инвестиционна банка“ АД за заплащане на сумата от 157295 лева, определена като разлика между цената на имота при първата продан (391550 лева) и цената, на която е продаден имотът при четвъртата продан (234255 лева), също се съдържа в главния иск. Също така е прието, че петият иск се съдържа в четвъртия, като отново разликата е в предявяването на сумата по иска срещу двамата ответници солидарно и само срещу втория ответник. Касационният съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. На първо място се поставя въпросът относно задължението на съда да се произнесе по всички аргументи, изложени от страните, който бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС според решение № 298 по гр.д. № 3972/2008 г., IV г.о., решение № 331 по гр.д. № 257/2009 г., IV г.о., решение № 441 по гр.д. № 1857/2010 г., IV г.о., решение № 445 по гр.д. № 1733/2010 г., IV г.о., решение № 334 по гр.д. № 862/2011 г., IV г.о., решение № 298 по гр.д. № 3972/2008 г., IV г.о. Въззивният съд не е постановил акта си в противоречие с разрешенията, дадени в сочената от касатора практика на ВКС. Макар и в случая съдът изрично да не е посочил част от доводи на страната, то от мотивите на съдебния акт се извлича отговорът на поставените въпроси. Видно от обжалваното определение, съдът е взел предвид всички относими обстоятелства и е изложил съображенията си по тях, като е осъществил съдебен контрол при условията на пълен въззив. Ето защо по този въпрос касационно обжалване не следва да бъде допускано при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Неотносим към решаващите изводи на апелативния съд е и вторият поставен въпрос: искането за осъждане само на единия ответник достатъчно основание ли е за наличието на правен интерес от предявяване на евентуален иск, тъй като в случая производството по евентуалните искове не е било прекратено поради липса на правен интерес, а на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. Ето защо не е необходимо да се преценява разрешението, дадено от ВКС в решение № 67 по гр.д. № 5803/2014 г., I г.о. Не се констатира отклонение и от практиката, съгласно която при наличие на две висящи дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Субективен идентитет е налице, когато двете дела са между същите страни - противопоставените субекти на материалното правоотношение (ищецът и ответникът), които ще бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо, а обективен - при пълно съвпадане на предмета на делата; при пълна идентичност на спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца. Доколкото претенциите се основават на едни и същи правопораждащи факти, различните им размери не дерогират обективния и субективен идентитет по смисъла на чл. 126, ал. 1 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,