Определение № 520 от 11.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 175/2017 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 251/14.10.2016 на Добричкия окръжен съд по гр. д. № 408/2016, с което е потвърдено решение № 54/13.06.2016 на Каварненския районен съд по гр. д. № 53/2016, с което са уважени предявените искове признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът [община], представляван от юрк. М. Г., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за последиците от неспазването на изискването работодателят да иска предварително съгласие от синдикалното ръководство в предприятието за прекратяване на трудовото правоотношение със синдикален член поради съкращение на щата и намаляване на обема на работата, когато такова задължение не е уредено в К., който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по жалбата П. П. П., представляван от адв. М. В. от Д. я оспорва, като счита, че повдигнатитя правен въпрос не обуславя решението по делото, тъй като действащият към момента на уволнението К. е уреждал такова задължение в чл. 18. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първият иск е неоценяем, а останалите са обусловени от него, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „специалист” в отдел „Инвестиционна дейност” по трудов договор, който е трансформиран в безсрочен, като със заповед № 8/09.02.2016 ответникът е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата. Ответникът не е изпълнил задължението си да извърши подбор, за да определи с кой от работниците на тази длъжност да бъде прекратено трудовото правоотношение нито е съобразил задължението си по чл. 18 от действащия към този момент К. от 01.04.2015 г. при уволнение на синдикален член поради съкращение на щата и намаляване на обема на работа да поиска предварително съгласие от синдикалното ръководство в предприятието. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпроси не обуславя решението по делото. Задължението на работодателя да иска предварително съгласие от ръководството на синдикалната организация в предприятието при прекратяване на трудовото правоотношение със синдикален член поради съкращение на щата и намаляване на обема на работата е отпаднало в сключения К. от 21.03.2016 г., но към 09.02.2016 г., когато е връчена оспорваната заповед е бил приложим чл. 18 К. от 01.04.2015 г., съгласно който: „Работодателят може да уволни работник или служител – член на синдиката поради съкращаване в щата или намаляване обема на работа само след предварително писмено съгласие на синдикалното ръководство в предприятието”. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение