Определение № 7760 от 24.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12242/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на С. О. М., подадена чрез адв. С. Аргирова за изменение на решение № 5112 от 24.04.2024 г., постановено по адм. дело № 12242/2023 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, в частта му за разноските, като се иска в полза на Община Благоевград да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вместо определените със съдебното решение разноски по реда на чл. 7, ал.1, т.2 от Наредба № 1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Ответникът Директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Благоевград не взема становище. Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С решението, чието допълване се иска, се оставя в сила Решение № 1750/16.10.2023 г., постановено по адм. дело № 253/2023 г. по описа на Административен съд-Благоевград и се осъжда С. О. М., гр. Благоевград, [ЕГН] да заплати на Община Благоевград юрисконсултско възнаграждение в размер на 745.64 лв. Производството, по което е постановено решението, чието изменение се иска е по реда на чл. 208 от АПК, във връзка с чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Приложимата в случая разпоредба, касателно присъждане на деловодните разноски, е тази на чл. 161, ал. 1, изречения второ и трето от ДОПК. Същата е изрична и е в насока, че в производствата по оспорване на ревизионни актове на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, като на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Съответно тази разпоредба препраща към определяне на размера на възнагражденията по реда на Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид което искането за определяне за разноските по реда на чл. 24 от Наредбата за правната помощ е лишено от правно основание. В случая, в съответствие с изречение трето на чл. 161, ал. 1 ДОПК дължимото на данъчната администрация юрисконсултско възнаграждение е определено именно в размера на минималното адвокатско възнаграждение, изчислено по реда на Наредба № 1/2004 г., като е съобразен материалният интерес, за който жалбата е отхвърлена. В мотивите на съдебното решение е изложено, че правното основание за присъждане на разноски е чл. 7, ал.1, т.2 от Наредба № 1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. В случая, предвид спецификата на производствата по ДОПК – че се касае до определяне размер на възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита от лице (юрисконсулт или служител с юридическо образование и придобита юридическа правоспособност), който е в служебно/трудово правоотношение, че възнаграждението не се присъжда на юрисконсулта, а на страната – в случая на юридическото лице НАП (§ 1, т. 6 от ДР на АПК), като специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания според чл. 2, ал. 1 ЗНАП, то няма как това да ограничава конкуренцията. Законодателят е регламентирал изрично размера на юрисконсултското възнаграждение, като равен на минималното адвокатско възнаграждение, определено при условията на чл. 36 от Закона за адвокатурата и издадената въз основа на него Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес на правния спор. Съдът не разполага с процесуална възможност да присъжда разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер, различен /по-нисък или по-висок/ от минималното възнаграждение за един адвокат. Това следва от нормата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, по силата на която при отхвърляне на жалбата, на администрацията се присъжда юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер на минималното възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Върховният административен съд, осмо отделение,