Определение № 180 от 19.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3492/2016 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба, озаглавена „отговор” с вх. № 13477 от 11.05.2017 г. на К. С. В. от [населено място] с искане за присъединяване към молбата на Ж. И. Н. за допълване по реда на чл. 248 ГПК на определение № 58 от 26.01.2017 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, постановено по гр.д. № 3492/2016 г. по чл. 288 ГПК, в частта му за разноските. Ответниците по молбата Ж. Г. Д. и А. С. В., и двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Б. Б. от АК - В. са изразили становище за нейната неоснователност в писмен отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като провери данните по делото, констатира следното: С определение № 58 от 26.01.2017 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 46 от 29.03.2016 г., постановено по в.гр.д. № 22/2016 г. на Варненския апелативен съд, ГО, по касационна жалба с вх. № 3458 от 25.05.2016 г. на А. С. В. и Ж. Г. Д., и двамата от [населено място]. С определение № 151 от 22.05.2017 г. по молба с вх. № 9183 от 30.03.2017 г. на Ж. И. Н. от [населено място], посоченото по-горе определение по чл. 288 ГПК е изменено в частта му за разноските по реда на чл. 248 ГПК, като А. С. В. и Ж. Г. Д., и двамата от [населено място], са осъдени да заплатят на Ж. И. Н. от [населено място] сумата от 9 188, 97 лева - разноски за касационното производство. Ответниците по молбите са изразили становище по тях, като ги считат за неоснователни, доколкото не са представени доказателства за реално извършено плащане, като по отношение на молбата на К. С. В. са възразили и относно нейната допустимост. Съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира, че и по двете молби не са налице условията на чл. 248 ГПК за допълване на постановеното определение по чл. 288 ГПК в частта му за разноските. Молбите са процесуално недопустими. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК срокът за допълване или изменение на съдебния акт за разноските е едномесечен. В случая двете молби за изменение, респ. за допълване на постановеното на 26.01.2017 г. определение по чл. 288 ГПК, което е необжалваемо, са подадени съответно с вх. № 9183 на 30.03.2017 г. от Ж. И. Н. и с вх. № 13477 на 11.05.2017 г. от К. С. В., след изтичане на установения в закона едномесечен преклузивен срок, поради което следва да бъдат оставени без разглеждане, като процесуално недопустими. Действително с посоченото по-горе определение № 151 от 22.05.2017 г. по молба на Ж. И. Н. от [населено място], определението по чл. 288 ГПК е изменено в частта му за разноските като А. С. В. и Ж. Г. Д. са осъдени да заплатят на Ж. И. Н. сумата от 9 188, 97 лева, разноски за касационното производство, но тъй като това определение на ВКС е постановено в същото производство по чл. 248 ГПК, то се явява отменяемо по см. на чл. 253 ГПК, поради пропуск/опущение/ на съда. Ето защо, настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение счита, че следва да бъде отменено определението на съда, постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което е изменено определението по чл. 288 ГПК, в частта му за разноските и подадените молби от Ж. И. Н. от [населено място] и от К. С. В. от [населено място] по чл. 248, ал. 1 ГПК като подадени извън срока по чл. 248, ал. 1 ГПК/определението по чл. 288 ГПК е постановено на 26.01.2017 г., а молбите са подадени съответно – на 30.03.2017 г. от Ж. И. Н. и на 11.05.2017 г. от К. С. В./, извън едномесечния срок от постановяването му, следва да бъдат оставени без разглеждане като процесуално недопустими. По изложените съображения и на основание чл. 248 и чл. 253 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,