Определение № 421 от 29.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1591/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 9895/ 29.10. 2010 год. на В. А. П. от[населено място] заявена чрез процесуални представител адв. М. Г. –АК Р. срещу въззивно Решение Nо 422 от 28.09.2010 година, постановено по гр.д. Nо 162/2010 година на ОС-Р.. С обжалваното решение, окръжният съд е отменил Решение Nо 113 от 16.12.2009 година по гр.д. Nо 1339/2009 година на РС-Р., с което е допуснато разпределение на ползването на основание чл. 32 ЗС на недвижим имот в[населено място] ул.”Ц. С.” Nо 14 –дворно място с площ от 646 кв.м. с идентификатор *, заедно с построените в него жилищна сграда-многофамилна, на два етажа, 3 гаража и други две сгради постановено ново решение, с което правото на ползване между съсобствениците е разпределено по начин, установен от заключението на изслушаната във въззивната инстанция 3-членна съдебно техническа експертиза. Изборът на вариант на разпределението ползването на процесното дворно място в[населено място] е обусловен от преценката на съда, че предложения такъв от 3-членната експертиза, изслушана пред въззивната инстанция, „в най-пълна степен отговаря на правата на съсобствениците, като разпределението на площите е в логическа връзка и с жилищата и с гаражите им”. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложение към касационната жалба допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280 ал. 1 т.2 и т.3 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно решение, съдът се е произнесъл по материално правен въпрос в противоречие с практика и има пряко значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, а именно – „ може ли да бъде избран конкретен вариант по заключение на вещо лице ,без съдът да аргументира разпределение по този вариант е съобразено с вещните права на всеки съсобственик, с необходимостта от достъп до сградите, хигиенните и стопански нужди, които могат да бъдат задоволени ма определено пространство от двора, с това доколкото отделен съсобственик пряко, непосредствено използва имота чрез построената в него постройка и следва ли в мотивите на съда да се съдържа тази аргументация ”. Като съдебна практика, на която противоречи въззивното решение, се сочи Решение Nо 95 от 30.01.1974 година по гр.д. Nо 2322/73 на ВС-I отд., и Решение Nо1739 от 30.09.1975 година по гр.д. Nо 1161/75 година на ВС-I отд. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация- Е. и С. В., с които се оспорва основателността на подадената касационна жалба.Останалите ответници по касация не вземат становище. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск – разпределение на ползването на ползване на УПИ и при данните за данъчната оценка на целия недвижим имот /земя/ над минималния размера на обжалваемия интерес и констатирайки, че е спазен срока по чл. 283 ГПК, приема, че касационната жалба е процесуално допустима. След преценка на наведените доводи и приложените съдебни решения, настоящият състав на ВКС счита, че касационното обжалване не е допустимо, тъй като не са налице поддържаните основания по чл. 280 ал.1 т.2 или т.3 ГПК. Формулираният от касаторката материално правен въпрос „ може ли да бъде избран конкретен вариант по заключение на вещо лице ,без съдът да аргументира разпределение по този вариант е съобразено с вещните права на всеки съсобственик, с необходимостта от достъп до сградите, хигиенните и стопански нужди, които могат да бъдат задоволени ма определено пространство от двора, с това доколкото отделен съсобственик пряко, непосредствено използва имота чрез построената в него постройка и следва ли в мотивите на съда да се съдържа тази аргументация ”не може да се приеме, че е разрешен от въззивния съд по противоречив начин с Решение Nо 95 от 30.01.1974 година по гр.д. Nо 2322/73 на ВС-I отд..с цитираното съдебно решение се приема, че „ при иск за разпределение ползването на дворно място между съсобствениците, които притежават в него самостоятелни отделни сгради обект на разпределение е незастроената част от дворното място „ .след като и с обжалваното решение, обект на разпределение правото на ползване между съсобствениците е било незатроената част, то не може да се приеме, че има противоречиво разрешаване на въпроса за критериите при избор на варианта на заключението на вещото лице. С Решение Nо1739 от 30.09.1975 година по гр.д. Nо 1161/75 година на ВС-I отд., се приема „дворното място, което е парцел им пряко предназначение да бъде използвано чрез постройките, които са построени в него. При разпределение на ползването на незастроената площ между съсобствениците на парцела, заетата площ от постройките, които са индивидуална / лична / собственост на отделните съсобственици, следва да се счита като пряко, непосредствено използвана от същите и да се съпостави на общо основание към правата им, които имат върху дворното място „/ Това решение е неотносимо към поставения въпрос, доколкото би могло да се приеме, че същият е обуславящ. Единственият критерий съобразяван винаги от съдилищата при дела по исковете по чл. 32 ал.2 ЗС е съотношение незастроена площ – права на съсобственици, а това кой как и защо ползва застроената част не винаги има значение в рамките на споровете по чл. 32 ал.2 ЗС. Не е налице и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като релевирания материално правен проблем не е от естество да налага произнасяне с оглед на уеднаквяване на практиката на съдилищата и за развитие на правото. По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия