Решение № 435 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8295/2019 г.

Решение № 435 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8295/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 826 от 11.04.2019 г. постановено по адм. д. № 3323 по описа на Административен съд - гр. Пловдив за 2018 г. е отменен акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 45 от 22.03.2017 г. издаден от органи по приходите при община Асеновград, в частта, с която на Ю. Савакчиева, е определено задължение за такса битови отпадъци /ТБ0 за 2012 г. главница в размер на 134.06 лв.; за 2013 г. главница в размер на 135.70 лв. и за 2014 г. главница в размер на 295.96 лв., както и лихви в общ размер на 213.65 лв. В останалата част, относно задълженията за ТБО за периода 2015 г. и 2016 г., жалбата срещу АУЗД е отхвърлена. И двете страни в производството са останали недоволни от съдебния акт. Подадени са две касационни жалби. Началник отдел "Местни приходи" при Община Асеновград, чрез юрисконсулт Пейчинова, оспорва първоинстанционното решение, като не сочи конкретни негови пороци. Твърди, че съдебния акт е "необоснован и неоснователен". Изложените аргументи в касационната жалба повтарят изцяло приложената по делото писмена защита пред първоинстанционния съд, като се заявява, че задълженията за ТБО са определени при спазване на нормативната уредба, решенията на Общински съвет Асеновград и въз основа на протоколи, от които се вижда, че реално е предоставяна спорната услуга. Моли, решението в обжалваната част да бъде отменено, като се постанови ново по същество на спора, като бъде отхвърлена жалбата на Ю. А. срещу АУЗД, в частта, с която са установени задължения за ТБО за 2012 г.; 2013 г. и 2014 г. В представен по делото отговор, оспорва подадената касационна жалба от Ю. Савакчиева, като намира, че твърденията за неправилност на решението в тази част са неоснователни. Съдебният акт е правилен и съобразен с приложимия материален закон. Моли, решението в тази част да бъде оставено в сила. Втората касационна жалба e подадена от задълженото лице, чрез адв. Шилев и касае частта от решението, с която е отхвърлена жалбата срещу АУЗД № 45 от 22.03.2017 г. издаден от орган по приходите при Община Асеновград, относно установените задължения за ТБО за 2015 г. и 2016 г. в общ размер на главница 594.04 лв. и лихви в размер на 225,05 лв. Според поддържаните твърдения при оспорването, решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Събраните по делото доказателства не обосновават кумулативното наличие на предпоставките, които обуславят дължимостта на ТБО. По делото е установено, че имота не попада в регулационните граници на гр. Асеновград. В тежест на административния орган е да докаже предоставянето на услугите, за които се начислява ТБО, но това не е сторено и неправилно съдът се е позовал на представените протоколи съставени от Община Асеновград и фирмата изпълнител, за да приеме, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на имота са извършвани през 2015 г. и 2016 г. В противоречие с доказателствата по делото са и констатациите на решаващия състав, че не са налице подавани сигнали от Ю. Савакчиева относно това, че услугата не се предоставя от общината. Такива има от 21.03.2012 г.; 18.05.2012 г.; от 8.04.2014 и от 22.04.2014 г. Не е отчетен и фактът, че районът, в който се намира процесния имот не съществуват улични платна, площади, алеи, паркове и други територии и обекти предназначени за обществено ползване. Моли решението, както и АУЗД да бъдат отменени в оспорените части. Претендира присъждане на разноски. Не изразява становище относно подадената касационна жалба от Началник отдел "Местни приходи" при община Асеновград. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че подадените касационни жалби са допустими. По същество на спора, намира касационната жалба подадена от Началник отдел "Местни приходи" за неоснователна, а тази подадена от Ю. Савакчиева за частично основателна. Подробни мотиви в подкрепа на тези изводи излага в пледоарията си по делото. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните, приложените по делото писмени доказателства и съобрази задълженията си за проверка на оспорения съдебен акт по чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са процесуално допустими. Подадени са от надлежни страни, срещу съдебно решение, което подлежи на касационна проверка. Съгласно чл. 160, ал. 6 ДОПК решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионен акт публични вземания общо в размер до 750 лева, в които не се включват начислените лихви за забава, когато актът е издаден на физически лица, е окончателно. По силата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ във връзка с чл. 144 ДОПК това се отнася и за съдебните решения, постановени по дела срещу актове за установяване на задължения за местни данъци и такси. Материалният интерес, върху който следва да се извърши преценката за допустимост на касационните жалби, е задължението, така както е определено с акта по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. В конкретния случай на Ю. Салакчиева са установени задължения в общ размер на 1159.76 лв. главница и лихви в общ размер на 438.70 лв., поради което съгласно чл. 160, ал. 6 от ДОПК, подадените касационни жалби подлежат на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол пред АС - Пловдив е бил акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 45 от 22.03.2017 г. издаден от орган по приходите при Община Асеновград и потвърден с решение № 4/24.10.2018 г. на Началник отдел "Местни приходи" при Община Асеновград, относно установените задължения за такса битови отпадъци за периода от 1.01.2012 г. до 31.12.2016 г. Съдът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По същество на спора е прието, че недвижимият имот се намира в районите, по отношение на които от Община Асеновград се предоставят услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, което се установява от приложените по делото заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Прието е, че на територията на община Асеновград има депо за ТБО и то функционира. За да извърши преценка дали се дължи ТБО, съдът е изследвал дали услугите се предоставят реално за всяка от годините включени в АУЗД. По отношение на задълженията за 2012 г.; 2013 г. и 2014 г., съдът е приел, че липсват доказателства услугата да е предоставяна за процесния имот. Въпреки указанията дадени на административния орган, не е представен договор между общината и фирма, която да осъществява дейността за периода, липсват графици, приемо-предавателни протоколи и други, които да установяват редовното поддържане на услугата за тези години. Твърди се само, че до 1.08.2014 г. дейността е осъществявана от фирма "Комунал", но не са представени доказателства. Процесуалният представител на общинската приходна администрация, в о. с. з. проведено на 20.12.2018 г. заявява, че: "До 2013 г. община Асеновград е имала сключен договор с друга фирма, казва се "Комунал", изпратихме писмо, но не отговарят". По отношение на следващите две години от периода обхванат от АУЗД, е констатирано, че има сключен договор с предмет: "Събиране и транспортиране на битови отпадъци, включително и на битови отпадъци по чл. 19, ал. 3, т. 9 и т. 10 от ЗУО, почистване на незаконни сметища, машинно и ръчно метене, машинно миене на тротоари за обществено ползване дезинфекция на съдове за събиране на битови отпадъци, зимно поддържане и снегопочистване на гр. Асеновград, включително кв. Горни Воден и кв. Долни Воден, съпътстваща дейност по превоз на товари, която е пряко свързана с поддържането на чистотата, зимно поддържане и снегопочистване/ превоз на сол, пясък, земна маса и др. /" с фирма "КМД" ЕООД. Приложени са актове за приемане и отчитане на работата по договора, заплащане на дейността от Възложителя. Като доказателство по делото е приет и график за сметосъбирането и сметоизвозването по райони. Представена е по делото схема, от която е видно разположението на съдовете за смет, като е установено, че пред процесния имот е поставен съд за изхвърляне на битови отпадъци и извозван по график за 2015 г. и 2016 г. Въз основа на тези фактически установявания съдът е приел, че реалното предоставяне на услугата по отношение на процесния имот е доказана само за 2015 и 2016 г., поради което и е отхвърлил жалбата срещу АУЗД в тази част. Решението е правилно. АУЗД е издаден от компетентен орган в съответствие с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, който препраща към реда по ДОПК. Законовата уредба за установяване и събиране на местните данъци и такси в ЗМДТ препраща към органите и реда за това посочени в ДОПК. С нарочна заповед на кмета на съответната община се определят служители от общинската администрация, които да установяват местните данъци и такси са приравнени на органи по приходите по смисъла на ДОПК. Компетентността на органите по установяване на местните такси чл. 107, ал. 4 ДОПК регламентира, че актът за установяване на задължения по декларация може да се обжалва пред директора на териториалната дирекция на Националната агенция по приходите, който в случая е Началник отдел "Местни приходи" при община Асеновград и той е решаващия орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК. Процедурата по ДОПК е спазена при издаването на процесния АУЗД и се споделя преценката на АС-Пловдив, относно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна. При осъществената проверка относно съответствието на АУЗД с материалния закон, правилно е прието, че за да бъде дължима такса битови отпадъци, следва да бъде установено, предоставянето на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или други съоръжения за обезвреждане, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване по отношение на конкретния имот – 3/4 идеални части от производствен обект – 332 кв.м. и 3/4 идеални части от поземлен имот 1145 кв.м., находящ се в гр. Асеновград, кв. Долни воден, местност Бахчалъка. Правилно АС-Пловдив е изследвал за всяка една от процесните години, дали услугата е реално предоставяна. Събрани са доказателства, че за целия период района, в който се намира недвижимият имот, е бил включен в заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. По касационната жалба на Началник отдел "Местни приходи" в община Асеновград: Както бе посочено по-горе, касаторът не посочил конкретни пороци на съдебно решение в обжалваната част. Съгласно чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК в касационната жалба следва точно и мотивирано да бъдат посочени конкретните пороци на решението, които представляват отменително основание. В настоящият случай са посочени мотивите на касатора относно издаването на АУЗД. Непрецизността на формулиране оплакванията от съдебния акт не представлява нередовност на касационната жалба, което да налага оставянето на жалбата без движение и даването на указания за отстраняване пороците на обжалването. С оглед на това осъществената проверка във връзка с тази касационна жалба е свързана само с правилното приложение на материалния закон от АС - Пловдив. За да отмени АУЗД за 2012 г. 2013 г. и 2014 г., решаващият състав е изложил мотиви, че ответника не е доказал по безспорен начин фактическото предоставяне на услугите: сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, в случая територията на гр. Асеновград, кв. Долни Воден. Съдът е разпределил доказателствената тежест, като многократно са давани указания в хода на съдебното производство до административния орган. Въпреки това не са представени изисканите доказателства. Липсват доказателства за това какви разходи са направени от община Асеновград за сметосъбиране и сметоизвозване, за почистване на обществените територии, за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения. А такива би следвало да се съхраняват от органа, тъй като най малко същият следва да съставя документи за направените разходи и за платените суми на фирма "Комунал", за която се твърди, че е имала договор с общината до 1.08.2014 г. Нещо повече Община Асеновград, в качеството си на възложител би следвало да притежава договор, въз основа на който до 2014 г. е организирала дейността по комунално-битовото обслужване на населението. Влошените отношения между страните по прекратения вече договор, не могат да бъдат основание да липсва каквато и да било следа от него в общинската администрация или документи за извършени плащания. Обстоятелството, че имотите са в границите, в които според заповедите на Кмета на Община Асеновград се извършват услугите по чл. 62 от ЗМДТ за периода, не е достатъчно, за да установи реалното й предоставяне. Както правилно е приел съдът, доказателствената тежест за доказването на факта, че услугите са действително предоставени, е за органа издал АУЗД и той не се е справил с нея. Изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт по отношение на установените задължения за ТБО за 2012 г.; 2013 г. и 2014 г., е обоснован и правилен, а подадената касационна жалба е неоснователна. По касационната жалба на Ю. Савакчиева: Първото твърдение на касатора е, процесният имот е извън регулационните граници на гр. Асеновград и не попада в районите, в които се предоставят услугите по ТБО. Определянето на границите, в които общината предоставя услуги, за които начислява ТБО не е обвързано непременно с регулационния план и неговите граници, а зависи от начина, по който в заповедта по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ са определени районите, в които се предоставя услугата. В приложените по делото заповеди на Кмета на Община Асеновград е посочено, че това са: "гр. Асеновград с кв. Горни и Долни Воден в границите на урбанизираните територии-населените места на община Асеновград". Процесния имот се намира в кв. Долни воден, който съгласно указ № 970 от 4.04.1986 г. е част от града. Понятията, които са използвани за определяне териториите в заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ на Кмета на Община Асеновград са "населено място" и "урбанизирана територия". Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България "населено място" е исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура. Допълнително следва да се има предвид и чл. 18, ал. 1 от с. з., съгласно който територията на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището. Чл. 7, ал. 1 от ЗУТ сочи, че урбанизираните територии са населените места и селищните образувания и изброява видовете територии съобразно основното им предназначение, дадено с общия устройствен план (ОУП). Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗУТ според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове, териториите в страна са: урбанизирани (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от води и водни обекти, и територии за транспорт. Т. е. предвид и формулировката на нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, облагаеми ще са имотите, попадащи в строителните граници на населените места, в т. нар. селищна територия или урбанизирана територия по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗУТ. От начина по който са определени понятията от законодателя е видно, че процесния имот се намира в "населено място", тъй като е част от гр. Асеновград и също така е част от урбанизирана територия, в която се предоставя услугите по чл. 62, т. 1-3 от ЗМДТ. Неоснователно се поддържа в касационната жалба на Ю. Савакчиева, че районът, в който се намира процесния имот не съществуват улични платна, площади, алеи, паркове и други територии и обекти предназначени за обществено ползване, поради което не се дължи ТБО в компонента "чистотата на териториите за обществено ползване". Този компонент от ТБО не е свързан, с конкретния имот. Достатъчно е да се установи предоставянето на услугата за районите включени в заповедта по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Практиката на ВАС по аналогични дела /адм. д. № 13106/2018 г.; адм. д. № 14384/2015 г. и др. / приема, че предоставянето на услугата на която и да е територия в рамките на населеното място повече от веднъж изпълва съдържанието на фактическия състав на нормата, определяща дължимост на таксата в този й компонент за задължените лица. От представеният договор, сключен между общината и "КМД" ЕООД /л. 296/, е видно, че час от задълженията на фирмата са свързани с почистване на незаконни сметища, машинно и ръчно метене, машинно миене на територии за обществено ползване и зимно поддържане и снегопочистване. За установяване на тази дейност са съставяни месечни обобщени двустранни протоколи, в които са описани всички извършени дейности, между които има "ръчно метене", "миене и метене машинно", "нерегламентирани сметища" и др. Описаните дейности са извършвани през цялата година и в същината си изпълват съдържанието на поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Протоколите са съставени за отчитане на извършените дейности по видове и количество и са подписани от представители на двете страни по договора. Въз основа на тях са съставяни актове образец № 2, за количеството извършена работа и съответно е заплащана дейността. Съставените фактури за осъществените плащания съдържат в себе си описание на тези дейности. Доказателствата /месечни обобщени двустранни протоколи, актове № 2 и фактури/ са относими за 2015 г. и 2016 г. и установяват предоставянето на услугата. В съдебното решение не са обсъдени подадените сигнали от вторият касатор относно това, че услугата не се предоставя от община Асеновград, но това е без значение в конкретния спор. Сигналите подадени от Ю. Савакчиева са от 21.03.2012 г.; от 18.05.2012 г.; от 8.04.2014 и от 22.04.2014 г., т. е. те касаят периода от 2012 г. до 2014 г., за който оспорения АУЗД е отменен. Предмет на касационна проверка по жалбата на задълженото лице е решението, в частта относно задълженията за 2015 г. и 2016 г., а сигнали за този период не са подавани, както правилно е прието от решаващият състав на АС - Пловдив. Неоснователно се сочи от втория касатор, че Община Асеновград не е доказала реалното осъществяване на калкулираните услуги. Както бе посочено по горе, по делото са налични договор за възлагане на обществена поръчка с фирма "КМД" ЕООД. Съставени са графици за извършване на дейността съгласно този договор. Подписани са месечни двустранни приемо–предавателни протоколи за извършените дейности, като въз основа на тях са заплащани на фирмата изпълнител от общината. Представени са и фактури, които доказват плащането. За периода 2015 г. и 2016 г. са събрани достатъчно доказателства, които налагат извод за реално предоставяне на услугата, поради което АУЗД е законосъобразен в тази му част. Предвид изложеното, първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. От Община Асеновград не е поискано своевременно присъждането им, нито с касационната жалба, нито с подадените в последствие молби пред ВАС. От вторият касатор, в касационната жалба е заявено искане за присъждане на разноски, но не са представени доказателства за тях, както и списък на същите съгласно чл. 80 от ГПК.