Определение № 134 от 26.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 425/2016 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 209 от 30.04.2015 г. и допълнително решение № 332 от 24.06.2015 г. по в. гр. д. № 204/2015 г. Русенският окръжен съд отменил решение № 2180 от 18.12.2013 г. по гр. д. № 8201/2010 г. на Русенския районен съд и уважил предявения от [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу М. Р. Р., Р. Х. С., С. Ж. С., Г. Г. Е., Д. И. Е., А. Д. А., Н. И. Василева, С. В. В. и М. Б. И. иск за заплащане на 20 000 лева, предявен като частичен от вземане с размер 200 000 лева, представляващи стойността на извършени подобрения в имот на ответниците по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за строителство, впоследствие развален. Касационни жалби срещу въззивното решение са подадени от ответниците, с изключение на М. Б. И.. Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., преди произнасяне по допускане на касационното обжалване констатира, че диспозитивът на обжалваното решение не съответства на формираната в мотивите към същото правораздавателна воля. Освен сумите, които всеки един от ответниците следва да заплати на ищеца, той съдържа и други волеизявления. Налице е хипотеза по чл. 247 ГПК, поради което делото следва да се върне на въззивния съд за провеждане на производство по отстраняване на грешката, след което да се изпрати обратно във Върховния касационен съд за произнасяне по вече постъпилите и по евентуално новоподадени касационни жалби. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.