Определение № 11809 от 19.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11158/2022 г.

Образувано е по частна жалба на С. Георгиева, от гр. София против Определение № 10264 от 14.11.2022 г. по адм. дело № 6090/2022 г. на Върховния административен съд, Шесто отделение, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу решенията по т. 6 от Протокол №23 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 07.06.2022 г. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на на обжалваното определение и присъждане на разноски. Частният жалбоподател се представлява от адв. С. Цанова - Адвокатска колегия - София. Ответникът по частната жалба – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Ответникът се представлява от служител с юридическо образование Н. Георгиева. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба на С. Георгиева от гр. София срещу решенията по т. 6 от Протокол №23 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 07.06.2022 г., с които кадровият орган е финализирал процедурата по нейното периодично атестиране, като е оставил без уважение възражението й, провел е, на основание чл. 196, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) периодично й атестиране и на основание чл. 205, ал. 4, т. 1 ЗСВ е приел комплексна оценка от атестирането „много добра“ – 97 точки. За да обоснове недопустимост на жалбата, на основание чл. 159, т. 4 АПК, тричленният състав на ВАС приема, че с оспорените решения на СК на ВСС на атестирания съдия е определена най–високата по степен положителна комплексна оценка, поради което този акт е позитивен за жалбоподателя. В резултат на оспорването не би могъл да се постигне друг, по–благоприятен резултат, тъй като с решението на СК на ВСС е определена максималната по степен комплексна оценка. В ЗСВ и в приетите от ВСС подзаконови нормативни актове не се съдържат разпоредби, предвиждащи в определени хипотези на повишаване, преместване, определяне на старшинство, повишаване на място в по-горен ранг и други да се взема предвид не само степента на положителната комплексна оценка, а и точковото (цифровото) й изражение. Това изключва правният интерес от оспорването на С. Георгиева. Такъв би бил налице, ако сумарният брой на точките от цифровото й оценяване по критериите е обусловил по - ниска по степен оценка по чл. 204а, ал. 3 ЗСВ, тъй като само в този случай правата й биха били засегнати неблагоприятно. Определението е правилно. В частната жалба не са изложени конкретни оплаквания свързани с порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като наведените от жалбоподателя доводи са относими към основанието - нарушение на материалния закон. По делото е установено, че с решения по т. 6.1, 6.2 и 6.3, взети по Протокол № 23 на заседанието на ВСС, проведено на 07.06.2022 г., е оставено без уважение възражението на С. Георгиева – съдия в Софийския районен съд срещу изготвената й комплексна оценка от периодично атестиране, проведено е периодично атестиране и е приета, на основание чл. 205, ал. 4, т. 1 ЗСВ, комплексна оценка от атестирането „много добра” – 97 точки. Наведените от жалбоподателя доводи, че цифровата оценка от 97 точки е част от диспозитива на обжалваното решение на СК на ВСС и индивидуализира атестацията на конкретния магистрат, поради което е основа за сравняване с други магистрати в рамките на една и съща комплексна оценка и това формира правния интерес от оспорването, са неоснователни. Законът за съдебната власт не съдържа разпоредби, които да предвиждат и при които да се взема предвид цифровото изражение на определената комплексна оценка. Във всички случаи където тя е елемент от фактическия състав на нормите е предвидено, единственото наличието на нейното словесно изражение. Последното не може да бъде преоценяно и преразглеждано, тъй като се ползва от стабилитета на породилия правни последици, влязъл в сила административен акт. Разпоредбата на чл.204а, ал.3 ЗСВ предвижда, че комплексната оценка от атестирането може да е положителна или отрицателна. Степените на положителната комплексна оценка са: 1. задоволителна; 2. добра и 3. много добра. В случая с оспореното решение СК на ВСС е определила най – високата по степен положителна комплексна оценка, поради което този акт е позитивен за жалбоподателя. В резултат на оспорването не би могъл да се постигне друг, по – благоприятен резултат, тъй като с решението на СК на ВСС е определена максималната по степен комплексна оценка. След като оспореният акт е благоприятен за жалбоподателя, то нейните права и законни интереси не са засегнати от решенията на СК на ВСС. С тях не се създават и задължения за съдия Георгиева. Правен интерес би бил налице в случай, че СК на ВСС е приела по – ниска по степен комплексна оценка от предложената от помощната атестационна комисия. Цитираната от жалбоподателя съдебна практика, а именно Решение №8147 от 05.07.2021 г. по адм. д. №807/2021 г. на Върховния административен съд, Шесто отделение, е неотносима към предмета на настоящия спор, тъй като касае различна фактическа обстановка, свързана с атестационна процедура, приключила с оценка "добра" на атестирания магистрат. Предвид изложеното, като е прекратил производството по делото, Върховният административен съд, тричленен състав на Шесто отделение е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия