Определение № 1302 от 06.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1007/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Вълев против определение №1404/18.12.2022 г., постановено по адм. д.215/2023 г. по описа на Административен съд-Ловеч (АС-Ловеч), с което е оставена без разглеждане частната му жалба против определение № 1199/03.11.2023 г., постановено по същото дело. Частният жалбоподател твърди, че в атакуваното определение не е съобразено, че той изтърпява наказание лишаване от свобода и за него са приложими специалните правила на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Изрично твърди, че е срокът за обжалване е спазен и прави искания за изясняване на въпроса. Иска да бъде отменено обжалваното определение като неправилно, неотговарящо на материалния и процесуалния закон, а делото да се върне за разглеждане от друг съдебен състав, защото този счита за предубеден. Не претендира разноски. Ответникът не изразява становище по частната жалба и не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на Г. Вълев против определение № 1199/03.11.2023 г., постановено по адм.д. 215/2023 г. по описа на АС-Ловеч. Административният съд е приел за установено, че обжалваното с върнатата частна жалба определение е съобщено на Г. Вълев на 13.11.2023 г. лично срещу положен от него подпис, а тя е подадена на 21.11.2023 г. т.е. след изтичане на срока за обжалване, поради което е налице хипотезата на чл. 213а, ал. 2 във връзка с чл. 215, т. 3 от АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите в частната жалба, че тя подлежи на разглеждане от тричленен състав на АС-Ловеч по реда на специалния закон ЗИНЗС. Производството пред АС-Ловеч е започнало по жалба на Г. Вълев, в която се твърди, че му е отказан достъп до обществена информация, поради което правилно на основание чл. 40, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е извършена проверка относно редовността и допустимостта й по правилата на АПК, респективно е администрирана частната жалба срещу постановеното в това производство определение по общите правила на АПК, според които компетентен да осъществи инстанционния контрол е тричленен състав на Върховния административен съд. От друга страна законосъобразно АС-Ловеч е съобразил освен общите правила на АПК и специалните норми на ЗИНЗС относно начина на осъществяване на кореспонденцията на лицата, които изтърпяват наказание лишаване от свобода. По делото не е налице спор относно датата, на която на Г. Вълев е съобщено определение № 1199/03.11.2023 г., постановено по адм.д. 215/2023 г. по описа на АС-Ловеч, а именно 13.11.2023 г., от когато започва да тече седмодневният срок за обжалване на този съдебен акт. В изпълнение на задължението служебно да следи относно редовността и допустимостта на жалбите административният съд е изискал доказателства относно датата, на която е подадена от Г. Вълев частната жалба против това определение. С писмо рег.№ ИЗ-3715/12.2023 г. впд началник на Затвора [населено място] е изпратил справка от електронния дневник за молби и жалби, подадени от лишените от свобода, от която е видно, че на 21.11.2023 г. Г. Вълев е подал запечатан плик с рег.№ М-4370/21.11.2023 г. На този рег. № кореспондира изх. №, който е поставен върху плика, с който е получена частна жалба с вх. № 16706/23.11.2023 г. при Върховния административен съд, според отбелязването на служител от регистратура. При разумно тълкуване на специалната разпоредба на чл. 77 от ЗИНЗС административният съд е приел, че правото на обжалване следва да се счита упражнено чрез представяне на жалбата от Г. Вълев в администрацията на Затвора [населено място], а не при постъпването й в съда в по-късен момент. Въз основа на събраните писмени доказателства първата инстанция обосновано е приела от фактическа страна, че частната жалбата е представена от Г. Вълев на 21.11.2023 г., когато е регистрирана в електронния дневник за молби и жалби, подавани от лишените от свобода, който се води от Затвора [населено място]. Извлечението от електронния регистър е заверено от ст.юрисконсулт Г.Георгиева и неговото съдържание е допълнително удостоверено в писмо, подписано от впд началника на Затвора [населено място]. Тези два писмени документа не са оспорени от Г. Вълев, който в частната си жалба е поискал да му бъде изпратено заверено копие от справката и да се изиска от прокуратурата да разследва дали е възможно да началникът на затвора да твърди неистини. По принцип процесуалните закони, включително и АПК, регламентират правила относно размяната на съдебни книжа, но задължение за изпращане на копия от доказателства е предвидено само по отношение на тези, ангажирани с искова молба/жалба/касационна жалба, като липсва подобна възможност по отношение на останалите доказателства, които се ангажират в друг етап от процеса по събиране на доказателства. В АПК, приложим за настоящото производство, напълно липсва механизъм, по който да се възлагат задачи за разследване на органите на прокуратурата. По изложените съображения исканията на Г. Вълев, направени в частната му жалба по повод изясняване на правнозначим факт, не е възможно да бъдат квалифицирани като доказателствени искания, респективно чрез тях не е възможно да се опровергае съдържанието на неоспорения по надлежния процесуален ред официален удостоверителен документ, въз основа на който АС-Ловеч е приел 21.11.2023 г. като достоверна дата за подаване на частната жалба. Този извод е правилен и при съобразяване разпределението на доказателствената тежест в процеса и не се опровергава от ръкописната молба, изходяща от Г. Вълев, която е представена като приложение към неговата частна жалба. Тази молба не съдържа достоверна дата или изявление, изходящо от друго лице освен от нейния автор, който е отбелязал, че е препис, поради което на основание чл. 180 от ГПК може да съставлява доказателство само за това, че изявлението в нея е направено от Г. Вълев, но не и по отношение на датата на документа. Изрично трябва да бъде посочено, че в нея е включен и различен номер с дата 20.11.23 г., който не кореспондира с този, под който върнатата частна жалба е заведена на 21.11.2023 г. в специалната книга на Затвора[ населено място], съвпадащ с изх.н. номер, поставен върху плика, с който тази частна жалба е пристигнала на 23.11.2023 г. във Върховния административен съд. Следователно при съвкупната преценка на всички писмени доказателства се налага извод, че Г. Вълев е упражнил правото си на жалба след изтичане на преклузивния срок за обжалване на определението от 03.11.2023 г. По изложените съображения обжалваното определение за оставяне без разглеждане на частната жалба като просрочена трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция няма претенции за разноски и такива не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховния административен съд, пето отделение