Решение № 14653 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9075/2012 г.
ВАСVI отделение21.11.2012reporting judge т Александър Еленков
Ruling
ОТМЕНЯ заповед № РД-22-33 от 27.03.2012 г. на министъра на здравеопазването. ИЗПРАЩА делото като преписка на министъра на здравеопазването, който да реши по същество искането на Василка Георгиева Владимирова от гр. София, като при отказ да уважи това искане изложи мотиви защо счита, че проведеното от нея лечение не следва да бъде заплатено от бюджета на Министерството на здравеопазването на основание чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Grounds
Решение № 14653 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9075/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Василка Георгиева Владимирова от гр. София срещу заповед № РД-22-33 от 27.03.2012 г. на министъра на здравеопазването. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и е допустима. Разгледана по същество е основателна. С посочената заповед министърът на здравеопазването, на основание чл. 34, ал. 2, 4 и 6 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето (Наредба № 12 от 2011 г.) и във връзка с протокол № 20 от 12.03.2012 г. от заседание на Комисията за лечение в чужбина, е отказал на жалбоподателката Василка Георгиева Владимирова поисканото от нея заплащане от бюджета на Министерството на здравеопазване на извършеното й лечение с кибер-нож в болница Аджибадем-Маслак, гр. Истанбул, Република Турция с мотиви: "Комисията за лечение в чужбина не може да възстанови сума за лечение в чужбина, проведено преди одобрението на комисията. Съгласно чл. 4, ал. 4 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето Министерството на здравеопазването не финансира медицинските дейности, които вече са осъществени или се осъществяват по отношение на пациента, преди да му е съобщена заповедта за одобряване или отказ на заплащане." Така мотивирана заповедта е незаконосъобразна. Чл. 4, ал. 4 от Наредба № 12 от 2011 г. има съдържание, различно от посоченото в мотивите на оспорената заповед, а именно: "Не се финансират по реда на тази наредба и медицинските дейности, които вече са осъществени или се осъществяват по отношение на пациента, преди да му е съобщена заповедта по чл. 34, ал. 2." А според чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето (ЗЗ) извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването. Изразът "заплащане на лечение за заболявания" не съдържа ограничението "предстоящо лечение" и следователно в неговия обхват влизат както предстоящи лечения, така и вече проведени. Министърът на здравеопазването е овластен да определи реда, по който ще се прави заплащането и не е в рамките на неговата компетентност да стеснява обхвата на леченията по чл. 82, ал. 1, т. 8 ЗЗ. Затова чл. 4, ал. 4 от Наредба № 12 от 2011 г. започва с израза "не се финансират по реда на тази наредба и медицинските дейности, които вече са осъществени". Щом като вече осъществените медицински дейности не се финансират по реда на Наредба № 12 от 2011 г. министърът на здравеопазването: а) не може да издаде отказ на основание Наредба № 12 от 2011 г.; б) е длъжен да определи реда, по който ще се финансират осъществените вече медицински дейности, защото само законодателят може да изключи тези дейности от обхвата на чл. 82, ал. 1, т. 8 ЗЗ; в) е следвало да изложи мотиви, без да се позовава на неприложимата в случая Наредба № 12 от 2011 г., защо счита, че успешно проведеното на жалбоподателката в Република Турция, жизнено необходимо за нея лечение с кибернож, което "е невъзможно у нас" (според заключението на профилната комисия), не следва да бъде заплатено от бюджета на Министерството на здравеопазването на основание чл. 82, ал. 1, т. 8 ЗЗ. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, а делото на основание чл. 173, ал. 2 АПК следва да бъде изпратено като преписка на министъра на здравеопазването, който да реши въпроса по същество, като съобрази и дадените по-горе в тези мотиви указания по тълкуването и прилагането на чл. 82, ал. 1, т. 8 ЗЗ. Жалбоподателката не е направила искане да й бъдат присъдени разноски по делото.