Определение № 8797 от 15.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10240/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 вр. чл. 160 АПК. Образувано е по частна жалба на Земеделска производствена кооперация „Сила“ срещу Определение № 2332 от 24.08.2023 г. по адм. дело № 656/2023 г. на Административен съд – Варна, с което на основание чл. 159, т. 1 АПК е прекратено производството по оспорването на Решение № 1005 и Решение № 1006 по Протокол № 48 от заседание на 19.01.2023 г. на Общински съвет – Вълчи дол. С първия акт се отменя предходно Решение № 972 по Протокол № 47 от заседание на 15.12.2022 г. на Общински съвет – Вълчи дол, с което по т. 1 (изписана като т. 2) не се разрешава изработване на подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП-ПЗ) за описани в решението имоти в землищата на с. Добротич, с. Есеница, с. Изворник, с. Искър, с. Калоян и с. Михалич, по т. 2 не се разрешава изменение на ПУП-ПЗ за имоти в землището на с. Добротич и по т. 3 не се одобрява заданието по чл. 125, ал. 1 ЗУТ за изработване на проект за ПЗ за поземлените имоти по т. 1 от решението. С второто решение по т. 1 се разрешава изработване на ПУП-ПЗ за описани имоти в землищата на с. Добротич, с. Есеница, с. Изворник, с. Искър, с. Калоян и с. Михалич, а по т. 2 се одобрява заданието по чл. 125, ал. 1 ЗУТ за проектиране на посочените в предходната точка имоти. От ответните страни „Добротич Уинд“ АД в срока по чл. 232 АПК е представило писмено възражение с позиция за неоснователност на частната жалба и претенция за присъждане на разноски, Общински съвет – Вълчи дол не изразява становище по жалбата. Частната жалба е допустима, но неоснователна. По допустимостта на първоинстанционната жалба срещу Решение № 1005 от 19.01.2023 г. на Общински съвет – Вълчи Дол: Съгласно чл. 45, ал. 9 ЗМСМА общинският съвет може да отмени, да измени или да приеме повторно върнатия за ново обсъждане акт. Според чл. 45, ал. 11 ЗМСМА измененият или повторно приетият акт на общинския съвет може да бъде оспорван пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Тъй като с оспорения акт се отменя предходно решение на общинския съвет, той попада извън обхвата на нормата - в закона се предвижда обжалване по съдебен ред само на изменените или повторно приетите актове. В този смисъл вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 25.07.2023 г. по тълк. дело № 5/2022 г., ОСС на ВАС, I и II колегия, и мотивите към нея. Подадената пред административния съд жалба в тази й част е била недопустима и на самостоятелно основание поради отсъствието на правен интерес. Критерий за наличието на правния интерес е дали успехът на оспорването би породил благоприятни правни последици за неговите субекти, а в случая отговорът е отрицателен. Евентуалната отмяна на Решение № 1005 на Общински съвет – Вълчи дол не би довела до промяна в правната сфера на жалбоподателя. С обжалвания акт се отменя предходен отказ по чуждо заявление за разрешаване изработването на проект за ПУП-ПЗ и проект за изменение на ПУП-ПЗ. Атакуването на решението се обосновава главно с възражения срещу бъдещо изграждане на ветрогенераторен парк в съседните на оспорващия имоти - въпросът е извън предмета на разпоредителната част на акта и не е установима непосредствена правна или фактическа зависимост между волеизявлението на органа и допускането на такива предвиждания. По съществото си доводите са относими към оспорването на законосъобразността на Решение № 1006 на Общински съвет – Вълчи Дол. Наличието на подлежащ на обжалване административен акт и на правен интерес от оспорване представляват абсолютни процесуални предпоставки за допустимост на жалбата, за които съдът следи служебно. При липсата им първостепенният съд законосъобразно е оставил жалбата срещу Решение № 1005 без разглеждане и е прекратил производството по делото. По допустимостта на първоинстанционната жалба срещу Решение № 1006 по Протокол № 48 от заседание на 19.01.2023 г. на Общински съвет – Вълчи Дол: Съгласно чл. 124б, ал. 4 ЗУТ решенията на общинския съвет по чл. 124а ЗУТ, на каквото основание е приет акта, не подлежат на оспорване. След като специалната норма изрично изключва актовете с въпросния предмет от категорията на обжалваемите, оспорването на решението е било недопустимо на основание чл. 159, т. 1 АПК, както правилно е приел и административният съд. Възраженията в частната жалба и против двете решения на общинския съвет са съдържателно относими към законосъобразността на актовете. Разглеждането им е обусловено от допустимостта на жалбата срещу решенията – условие, което не е осъществено. Изложеното мотивира оставянето в сила на прекратителното определение. Предвид неоснователността на частната жалба и при своевременно заявената претенция от ответника „Добротич Уинд“ АД, в негова полза следва да бъдат присъдени разноските за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение