Определение № 10704 от 09.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8755/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на З. К. Д. от гр.Варна, чрез адв. Мурджев, против определение № 5526 от 30.05.2024 г. по адм. дело № 893/2024 г. на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата й като недопустима срещу отказа на кмета на Община Варна да извърши административна услуга по заявление рег. №АУ 021734ВН/28.02.2024г. и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, като постановено в противоречие с материалния закон. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски. Ответницата А. И. И. намира частната жалба за основателна. Ответникът кмет на Община Варна не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: За да постанови оспореното определение, първоинстанционният съд е приел, че липсва годен за съдебно обжалване предмет по смисъла на чл.159,т.1 АПК. Изложени са подробни мотиви както от фактическа, така и от правна страна. Прието е за установено по делото, че административното производство е образувано по заявление рег. №АУ021734ВН/28.02.2024г. за издаване на скица за определената прилежаща площ по смисъла на чл.4 от ЗУЕС за сградата, в която притежава собственост Д.. Заявените искания конкретно са: 1.да бъде издадена заверена скица за вече определената прилежаща площ по смисъла на чл.4 от ЗУЕС; 2.да бъде издадено заверено копие от скица на квартал №561 и обособения в него УПИ І, ведно със заверено копие на заповедта за одобряването им, с посочване на датата на влизането й в сила. С молба от 20.03.2024г. Д. е конкретизирала, че е необходима скица само с регулационната граница на квартал №561 и находящия се в него УПИ І, както и действащите кадастрални граници, също и заповедите за приемане на ЗРП от 1992г. и за одобряване на частично изменение на ЗРП от 1999г. Посочено е, че предходно предоставената им от район „Одесос“ комбинирана скица по ЗРП от 1992г. съдържа множество регулационни линии със син и червен цвят, от където не става ясно каква е точно регулационната линия по този план, а предоставеното й черно-бяло копие от работното платно на част от 14-ти подрайон по заповед № Г-41/19.10.1992г. не е достатъчно /не е повдигнато в цвят/. Установено е по делото, че е издадена поисканата комбинирана скица на част от ИРЗ план на 14-ти м.р. на гр.Варна, ЧИЗРП на кв.561 и КК на гр.Варна. От правна страна административният съд е приел, че се касае за административна услуга по §1 т.2 б. ”б” от ДР на Закона за администрацията във връзка с чл.21 ал.3 АПК, за каквато има предходно подадено заявление с постановен отказ, оспорен по съдебен ред /висящо е касационното производство по обжалване на решение №1714/06.12.2023г по адм.д. №2466/2022г на АС – Варна/,т.е. няма влязла в сила заповед на кмета на Община Варна за определяне на прилежаща площ за сградата, за която се иска със заявлението скицата, визирана в чл.4 ал.3 от ЗУЕС. Следователно искането по заявление рег. №АУ021734ВН/28.02.2024г. изначално е лишено от предмет, което препятства възможността за формиране на мълчалив отказ. Това води до процесуална недопустимост в хипотезата на чл.159 т.1 от АПК. Изложени са и допълнителни мотиви, а именно, че поисканата и единствено възможна скица е издадена /комбинирана скица на част от ИЗРП на 14-ти м.р. гр.Варна, ЧИЗРП на кв.561 и кадастралната карта на гр.Варна/, а възраженията срещу нейното съдържание не могат да обосноват годен предмет на обжалване в настоящето производство. По отношение на допълнително заявените искания за издаване на заверени преписи от заповедите от 1984г., 1992г., 1999г., съдът е приел, че такива са предоставени на жалбоподателката, тъй като са приложени от нея към самата жалба, поради което не е формиран мълчалив отказ и в тази част. Изложени са допълнителни мотиви и по същество с оглед постановеното решението по адм.д. №2466/2022г на АС – Варна. Така постановеното определение е правилно и обосновано, като настоящата инстанция споделя мотивите по реда на чл.221, ал.2,предл последно от АПК, с изключение на изложените такива по същество. Безспорно е установено по делото, че с предходно заявление с идентично съдържание е поискано определянето на прилежаща площ по чл.4 от ЗУЕС за същата сграда, като формираният по него мълчалив отказ е оспорен по съдебен ред и производството е било висящо към момента на постановяване на процесното определение. Следователно изложените мотиви по същество са неотносими към процесуалната допустимост на жалбата на настоящата частна жалбоподателка. Обосновани от фактическа и правна страна са решаващите изводи на съда за липса на годен за съдебно оспорване отказ по заявление рег. №АУ021734ВН/28.02.2024г., тъй като несъгласието със съдържанието на издадените скици не съставлява отказ по смисъла на чл.21 АПК. В случая се касае за административна услуга, която е предоставена на оспорващата, а основното искане за определяне на прилежаща площ е дублирано с предходното подадено заявление. Доводите в частната жалба касаещи причината за подаване на заявление рег. №АУ021734ВН/28.02.2024г., а именно: изявлението на процесуалният представител на кмета за съществуване на прилежаща площ, направено в друго съдебно производство, не могат да оборят изяснената и описана по-горе фактическа обстановка по делото, както и да обосноват допустимост на оспорването. С оглед на изхода на делото, претендираните от частната жалбоподателка разноски не са дължими и не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,