Решение № 329 от 12.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 341/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на В. С. Д. вх. № 950 от 28.04.2009 г. срещу разпореждане от 01.04.2009 г. на Софийския окръжен съд по гр.д. № 583 от 2008 г., с което е върната частна жалба вх. № 3* от 22.12.2008 г. В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като жалбоподателят не е бил редовно уведомен /на посочения от него съдебен адрес/ за разпореждането на съда от 12.02.2009 г., с което частната жалба вх. № 3* от 22.12.2008 г. е била оставена без движение и е даден срок за отстраняване на нередовностите на тази частна жалба. Ответникът ОСЗГ- С. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Първо отделение на Гражданска колегия, като взе предвид изложените в частната жалба основания за неправилност на обжалваното определение, намира следното: Частната жалба вх. № 950 от 28.04.2009 г. е допустима: подадена е от легитимирана страна, преди изтичане на срока за обжалване по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу акт на съд /разпореждане от 01.04.2009 г. за връщане на частна жалба/, който съгласно чл.274, ал.2 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 и чл.275, ал.2 от ГПК във връзка с чл.262, ал.3 от ГПК подлежи на обжалване пред ВКС. По същество, частната жалба вх. № 950 от 28.04.2009 г. е основателна поради следното: С обжалваното с нея разпореждане от 01.04.2009 г. съдът е върнал подадената от В. Д. частна жалба вх. № 3* от 22.12.2008 г., поради неотстраняване в срок на нередовностите на тази частна жалба- неподписването й от адвокат и непредставянето на изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване. Неправилно съдът е приел, че тази частна жалба вх. № 3* от 22.12.2008 г. е нередовна на горните две основания: В случая частната жалба от 22.12.2008 г. е била подадена срещу разпореждане на Софийския окръжен съд от 03.11.2008 г. за връщане на частна жалба срещу определението на този съд от 16.10.2008 г. Това разпореждане на въззивния съд подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл.274, ал.2 от ГПК, а не на основание чл.274, ал.3 от ГПК, поради което частният жалбоподател не е бил длъжен да мотивира допустимост на обжалването пред ВКС на някои от основанията по чл.280, ал.1 от ГПК. Няма изискване и частна жалба да бъде подписана от адвокат. В чл.284, ал.2 от ГПК се съдържа изискване за подписване от адвокат на касационна жалба срещу съдебно решение. В случая обаче не се касае за касационна жалба срещу решение на съд, а за частна жалба, за която се прилагат правилата на глава XXI от ГПК /чл.274 до чл.279 от ГПК вкл./. А в чл.260 и чл.261 от ГПК, които с оглед препращащата разпоредба на чл.275, ал.2 от ГПК се прилагат и за частните жалби, няма изискване жалбите да се приподписват от адвокат. Поради гореизложеното, неправилно Софийският окръжен съд е оставил без движение частната жалба от 22.12.2008 г. и съответно неправилно след изтичане на дадения срок за отстраняване нередовностите на тази частна жалба я е върнал. Ето защо, разпореждането от 01.04.2009 г. за връщане на частната жалба вх. № 3* от 22.12.2008 г. следва да бъде отменено като неправилно. След отмяната на това определение на Софийския окръжен съд, за процесуална икономия настоящият състав на ВКС следва да разгледа по същество и самата частна жалба вх. № 3* от 22.12.2008 г. Тази частна жалба също е допустима: подадена е от легитимирана страна, преди изтичане на срока за обжалване по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу акт на съд /разпореждане от 03.11.2008 г. за връщане на частна жалба срещу определение от 16.10.2008 г./, който съгласно чл.274, ал.2 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 и чл.275, ал.2 от ГПК във връзка с чл.262, ал.3 от ГПК подлежи на обжалване пред ВКС. Разгледана по същество, тази частна жалба вх. № 3* от 22.12.2008 г. е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение поради следното: С обжалваното с тази частна жалба разпореждане от 03.11.2008 г. Софийският окръжен съд е върнал като недопустима частната жалба на В. Д. срещу определение на СОС от 16.10.2008 г., с което производството по гр.д. № 583 от 2008 г. е било оставено без движение. Правилно с това разпореждане съдът е приел, че определението за оставяне на дело без движение не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито подлежи на обжалване по изрична разпоредба на закона, поради което не е измежду определенията, посочени в чл.274, ал.1, т.1 и 2 от ГПК, които могат да се обжалват. Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на първо отделение на гражданска колегия