Определение от 08.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3356/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Делта гард“ ЕООД срещу Решение № 933 от 17.02.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело №11613/2021 г. С решението е отхвърлена жалбата на „Делта гард“ ЕООД срещу Заповед №3286-з-3923 от 04.11.2021 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) в Министерството на вътрешните работи (МВР), с която на основание чл. 49, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 47, т. 5, б. "б" от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) са отнети четири броя лицензи, издадени на „Делта гард“ ООД (с правно-организационна форма ЕООД към датата на издаване на заповедта). С определение от 21.12.2022 г. по адм. дело № 3356/2022 г. Върховният административен съд (ВАС) е спрял производството по делото и е внесъл в Конституционния съд на Република България въпроса: „Налице ли е несъответствие на разпоредбата на чл. 47, т. 5, б. „б“ от Закона за частната охранителна дейност с разпоредбите на чл. чл. 16, чл. 17, ал. 1 и ал. 5, чл. 19, чл. 31, ал. 3 и 4, чл. 48, ал. 1, чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България?“, за което от състава на ВАС е изготвено искане. С определение от 17.01.2023 г. на Конституционния съд на Република България искането на тричленния състав на ВАС за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 47, т. 5, б. „б“ от Закона за частната охранителна дейност (Обн. ДВ, бр. 10 от 30.01.2018 г., посл. изм. ДВ, бр. 17 от 26.02.2019 г., бр. 69 от 4.08.2020 г.) е допуснато за разглеждане по същество. С разпореждане от 02.06.2023 г. на съдия-докладчика по конституционно дело № 21/2022 г. по описа на Конституционния съд на Република България е констатирано, че искането на състава на ВАС не отговаря на изискванията за редовност, предвидени в чл. 18, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд (ПОДКС). В разпореждането е посочено, че искането не съдържа необходимата „аргументирана преценка за приложимото право“ по отношение на оспорената разпоредба на чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗЧОД, тъй като изложените обстоятелства по разглежданото дело и наведените съображения за противоконституционност обуславят приложимост на разпоредбата на чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗЧОД. Прието е, че на основание чл. 19, ал. 3 във вр. с чл. 18, ал. 3 ПОДКС на състава на ВАС следва да бъдат дадени указания за отстраняване на недостатъците в искането чрез уточняване на приложимия по делото закон, по отношение на който се иска установяване на противоконституционност, а ако искането се поддържа по отношение на разпоредбата на чл. 47, т. 5, б. „б“ ЗЧОД – чрез излагане на допълнителни аргументи за приложимостта й по адм. дело № 3356/2022 г. по описа на ВАС. На състава на ВАС е указано в седемдневен срок от съобщението да отстрани неговата нередовност съобразно мотивите, изложени в разпореждането. В изпълнение на разпореждането на съдия-докладчика по конституционно дело № 21/2022 г. по описа на Конституционния съд на Република България съставът на ВАС, Седмо отделение, приема следното: Както е изложено в определението от 21.12.2022 г. по адм. дело № 3356/2022 г. и в искането до Конституционния съд на Република България, правното основание за издаване на Заповед №3286-з-3923 от 04.11.2021 г. на директора на ГДНП в МВР, с която са отнети лицензите на „Делта гард“ ООД, е чл. 49, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 47, т. 5, б. „б“ ЗЧОД. Поради това приложимо право в настоящото производство са разпоредбите на чл. 47, т. 5, б. „б“ ЗЧОД и на чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗЧОД. Разпоредбата на чл. 47, т. 5, б. „б“ ЗЧОД е пряко приложимо право съгласно препращащата разпоредба на чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗЧОД. В чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗЧОД изрично е регламентирано, че лицензът се отнема от органа с мотивирана заповед „в случаите по чл. 47, т. 5“. Разпоредбата на чл. 47, т. 5 ЗЧОД има няколко хипотези, като приложима в настоящия случай е хипотезата на чл. 47, т. 5, б. „б“ ЗЧОД. Настъпването на регламентираното в чл. 47, т. 5, б. „б“ ЗЧОД обстоятелство е основание не само за отказ за издаване на лиценз, но и основание за отнемането му. Член 47, т. 5, б. „б“ ЗЧОД следва да се приложи пряко в настоящото производство, защото преценката - кога започва да тече и кога изтича регламентираният в чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗЧОД 30-дневен срок за прекратяване на участието на лицето в търговското дружество, е в зависимост от настъпването на обстоятелството по чл. 47, т. 5, б. „б“ ЗЧОД - привличането на лицето като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер. Ето защо противоконституционността на чл. 47, т. 5, б. „б“ ЗЧОД следва да бъде преценена в контекста на прилагането й по силата на препращащата норма на чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗЧОД. Фактическият състав на чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗЧОД включва две предпоставки. Първата предпоставка е настъпването на обстоятелство по чл. 47, т. 5 (в случая по б. „б“) ЗЧОД. Втората предпоставка е изтичането на 30-дневен срок от настъпването на това обстоятелството. Искането е свързано с първата предпоставка на чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗЧОД, настъпването на която е основание за започването на 30-дневния срок. Самият посочен в разпоредбата срок не е предмет на настоящото искане. От друга страна, разпоредбата на чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗЧОД не е и не би могла да бъде единственото приложимо право, защото същата е лишена от конкретно съдържание досежно първата включена в нея предпоставка. Предвид препращането към чл. 47, т. 5 ЗЧОД, разпоредбата съдържа в себе си няколко възможни хипотези. Именно чрез посочването и прилагането на чл. 47, т. 5, б. „б“ ЗЧОД нормата на чл. 49, ал.1, т. 2 ЗЧОД придобива и се изпълва с конкретно съдържание. С оглед на това следва да се приеме, че приложимият по делото закон, по отношение на който се иска установяване на противоконституционност, са разпоредбата на чл. 47, т. 5, б. „б“ ЗЧОД и разпоредбата на чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗЧОД, в частта за израза „в случаите по чл. 47, т. 5“, в хипотезата на б. „б“. Предвид изложеното и на основание чл. 18, ал. 3 във вр. с чл. 19, ал. 3 ПОДКС, Върховният административен съд, Седмо отделение,