Определение № 126 от 15.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 2110/2016 г.

Производство е по чл.122 ГПК. С определение от 18.10.2016г. / неправилно изписано 2014г./, постановено по в.ч.гр.д.4695/2015г. Софийският апелативен съд е повдигнал препирня за подсъдност пред ВКС относно родовата подсъдност на искане за освобождаване на внесена по обезпечително производство гаранция, по молба на „Д. Кредит" А.. С разпореждане на СГС от 12.10.2016г. молбата е изпратена за произнасяне от САС. Внесените като парична гаранция суми подлежат на връщане при условията на чл.403, ал.1 ГПК, съответно на чл.282 ал.4, респ. чл.282 ал.5 ГПК/ TP № 6/2014г. т.д. №6/2014г. на ОСГТК на ВКС/. Компетентен да се произнесе по искането за освобождаване на гаранцията е същият съд, който е компетентен да вдигне обезпечението-съдът който го е допуснал. Определението му подлежи на въззивно обжалване, което изчерпва процесуалния контрол. В този смисъл са: определение № 591/2.11.2009 г. по ч. т. д. №450/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 177 от 17.02.2010 г. по ч. т. д. № 93/2010 г. ВКС, ТК, I т.о. определение № 196 от 22.03.2013 г. по ч. т. д. № 540/2012г. на ВКС, ТК. В случая с определение №3239 от 18.11.2015г., постановено по ч.гр.д. № 4695/2015г., след отмяна на определение от 2.11.2015г., по ч.гр.д. № 13853/2015г. на СГС, Софийският апелативен съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск по чл.390 и сл. ГПК по молба на „Д. Кредит" А.. Обезпечението е допуснато при условията на чл.391, ал.1, т.2 ГПК, като по сметка на САС молителят е внесъл гаранция от 10 000 лв. При тези факти правилно СГС е изпратил молбата на дружеството на САС, като компетентен съд за произнасяне по искането за освобождаване на гаранцията по чл.403 ГПК. Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, първо отделение в настоящия си състав