Определение № 172 от 22.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1239/2009 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 3266/ 20.08.2009 година, заявена от М. С. В. чрез адв. С срещу въззивно Решение Nо 174 от 10.07. 2009 година по гр. в..д. Nо 167/2009 година на Смолянския окръжен съд по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ. С посоченото въззивно решение, окръжният съд е обезсилил решението на първата инстанция по уважения иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ и е прекратил производството,приемайки, че искът е недопустим, тъй като от страна на ищцитe имотът не е бил заявен за възстановяване по административен ред пред Общинската служба „З” гр. З.. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивното решение е недопустимо, респ. неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила за допустимост на иска и в нарушение на материалния закона, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.т. 2 и т. 3 ГПК. Доводите за незаконосъобразност се подържат с оглед на изрично посочения предмет на спора касаещ площ от 162 кв.м., като част от заявен пред ПК земеделски имот от 1 дка, по заявление Nо 575/03.02.1992 година, останала извън регулация и изводите на съда, че имотът не е заявен, както и с изводите, че не е установено придобивното основание на правото на собственост- давност по ЗД,след като е вписан и емлячен регистър от 1929 година/ С изложението по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т.3 ГПК се мотивира с обстоятелството, че въпросът за допустимостта на производството по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ без не е налице висящо административно производство по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, но при наличие на приключило с отказ на ОбС „ЗГ” производство да се възстанови част от земеделски имот, по отношение на част на възстановения на ответниците земеделски имот по ЗСПЗЗ, е разрешен противоречиво от съдилищата, сочи се Решение Nо 107 по гр.д. Nо 704/2006 година на Смолянския районен съд, потвърдено от ОС Смолян и състав на ВКС Допустимостта на касационното обжалване се поддържа и ба основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по причина, че посоченият въпрос е от значение за точното прилагане на закона. По делото е подаден отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК от ответниците по касация, чрез адв. К,с който се оспорва допустимостта, след като посоченото решение не засяга въпроса за допустимостта на иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, а относно въпроса за възможността да се възстанови собствеността на недвижим имот по площ, различна от тази внесена в ТКЗС, то посоченото решение е неотносимо. Състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия ,след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. по спора за собственост на процесния земеделски имот. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на М. А. Д. и Б. А. М. е ОБЕЗСИЛИЛ решението на районен съд по уважения иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, заявен от М. С. В., с който е прието за установено по спора за материално право, че наследодателят на ищеца- С. З. В. от гр. З. към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на имот от 162 кв.м. м.”Л”, землището на гр. З. с граници, по скица та на вещо лице и след като е приел, че правният интерес от заявения установителен иск по спора за материално право НЕ Е налице, доколкото се спори за правото на собственост на ищеца към минал момент- внасяне на земите в ТКЗС, без да има заявено искане към административния орган, а и не може да бъде инициирано такова след изтеклия срок по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба, настоящият състав на ВКС намира, че са НЕ СА налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 и т.3 ГПК. Релевираният процесуален въпрос, касаещ хипотезите за допустимостта на производството по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ след като не е налице висящо административно производство по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ в полза на страната, инициирала спора, а обратното има приключило с отказ на ОбС „ЗГ” производство да се възстанови процесния земеделски имот, с обжалваното решение е постановено при позоваване на разясненията на ТР 1/1997 година на ОСГК на ВКС. След като именно това е задължителната съдебна практика, обобщила проблемите за допустимостта на иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, то не е налице релевираното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, без страната касатор да се позовава на друга задължителна съдебна практика. Цитираното решение на Смолянския районен съд - Решение Nо 107 по гр.д. Nо 704/2006 година също не дава основание, предвид на посочените данни за проведена реституционна процедура по административен ред и предмета на спора, да се приеме, е налице един и същ процесуално-правен въпрос –този по изложението на касатора, разрешен по противоречив начин от различни състави на съдилищата, т.е. че е налице твърдяното основание по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Не е налице и основание за допустимост на касационното обжалване и по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като само по себе си позоваването в изложението на касатора, че посоченият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, без да има аргументация в каква насока и как по този начин би се развила съдебната практика, както и аргументация за това, кои са онези обективни причини, налагащи промяна на вече –приетата задължителна съдебна практика с посоченото Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС, не може да обоснове допустимостта на това основание. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 респ. т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия