Решение № 282 от 12.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1615/2009 г.

Решение № 282 от 12.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1615/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Я. М. К. е подала молба за отмяна на влязлото в сила решение от 14.07.2008 г. по гр. д. № 1631/2007 г. на Софийския градски съд с което е осъдена да заплати на И. Н. П. сумата 10 000 евро, представляваща двойния размер на дадено по предварителен договор капаро за покупко-продажба на недвижим имот. Върху сумата е начислена законна лихва, считано от 26.04.2007г и в полза на ищеца П. са присъдени разноски в размер на 810 лева. В молбата се твърди, че Софийският градски съд бил постановил решението си позовавайки се на "неистински частен документ с невярно съдържание- покана от 28.04.2006г в който се съдържат неверни данни, че на същата дата в 14.00 часа съм била посетена от ищеца и от двама свидетели, които са го разписали, тъй като аз съм била отказала да получа въпросната покана". Твърди се, че ако "не била неистинността на поканата от 28.04.2006г потвърдена от даване на неверни показания пред съда от страна на двамата свидетели, посочени в поканата от ищеца, съдът щеше да постанови друго решение..." За това страната - е искала ВКС да отмени решението на Софийския градски съд, постановено по гр. д. № 1631/07 г., което било "постановено въз основа на неистински документ и неверни свидетелски показания"-т. е. отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение от 14.07.2008 г. по гр. д. № 1631/2007 г. на Софийския градски съд, прие следното: Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК в случаите на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок от влизане на решението в сила или от узнаването на присъдата, но не по-късно от една година от влизането й в сила. По настоящето дело молбата за отмяна е подадена на 26.05.2009г и тъй като по делото няма данни за влязла в сила присъда или съдебно решение от които да започва да тече преклузивния срок, настоящият състав на ВКС приема, че молбата е подадена в срок. Разгледана по същество, обаче, молбата е неоснователна Чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК предвижда отмяна на влязло в сила решение, тогава, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на чл. от състава на съда, или на връчител във връзка с решаването на делото. В конкретния случай има само твърдение, че съществувал "неистински документ и неверни свидетелски показания". Твърдението е на заинтересованата страна-ответник по исковете и осъдена да заплати сумата 10 000 лева заедно със законната лихва считано от датата на постъпването на исковата молба в съда-26.04.2007 г. - и направените по делото разноски в размер на 810 лева. То не е подкрепено нито от влязла в законна сила присъда, нито от решение на съд, което да е приело, че съществуват неистински документ и неверни свидетелски показания. Само по себе си оплакване и висящо до съдебно производство пред Прокуратурата на Република България, не е основание за се иска и да се допуска отмяна на влязло в законна сила решение на съд. Молбата на Я. М. К. е неоснователна и следва да се остави без уважение.