Решение № 10610 от 19.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7555/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса, гр. София, срещу Решение 2846 от 28.04.2021г. по адм. д. 60 по описа за 2021г. на Административен съд София град/АССГ/, с което е отменена заповед за прекратяване на Договор РД-15-1422/15.12.2020 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса. Изложените съображения за необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствени правила са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Амбулатория за първична медицинска помощ-групова практика АВИЦЕНА ООД със седалище и адрес на управление в гр. София, е оспорил касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е заповед за прекратяване на Договор РД-15-1422/15.12.2020 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса, с която на основание чл.99, ал.1, т.4 във вр. с чл.26, ал.2 НРД МД 2020-2022г. и чл.59, ал. 1, т. 4 от сключения индивидуален договор е прекратен частично Договор 22-3221/2020г с ЛЗ за ПИМП АПМП-ГП ООД, представлявано от д-р Н. Петков по отношение дейността на д-р Н. Петков, във връзка с отчетена от него дейност, която не е извършена. Като нарушение в заповедта е посочено обстоятелството, че със Заповед за налагане на санкции /прекратяване на договор/ РД-15-1436/19.12.2019г. на директора на СЗОК на дружеството е наложена санкция частично прекратяване на Договор 22-3221/2018г. по отношение на д-р Н. Петков във връзка с отчетена от него дейност, която реално не е извършена. Заповедта е обжалвана по съдебен ред, като с Решение 3743/09.07.2020г., постановено по адм.д. 415/2020г. по описа на АССГ, жалбата е отхвърлена. Решението е оставено в сила с Решение 15226/09.12.2020г., постановено по адм. д. 10957/2020г. по описа на Върховния административен съд. Въз основа на това и предвид разпоредбата на чл.55, ал.2, т.6б ЗЗО и чл.26, ал.2 НРД МД 2020-2022г., административният орган е приел, че по-нататъшното действие на Договор 22-3221/2020г. се явява в нарушение на НРД МД 2020-2022г., предвид влизане в сила на санкцията прекратяване на договор и същият е сключен в нарушение на разпоредбите на рамковия договор. Прието е, че изпълнението на Договор 22-3221/2020г. следва да бъде прекратено. За да отмени оспорената заповед, Административен съд София - град е отчел, че с постановяването на оспорения акт дружеството се явява санкционирано два пъти за едно и също нещо. Наред с това, посочената като основание за издаването на заповедта разпоредба на чл.26, ал.2 от НРД МД2022г., касае сключване на договор и не може да послужи като основание за неговото прекратяване. Налице са и съществени противоречия в мотивите на акта, които на самостоятелно основание обосновават неговата отмяна. Така постановеното решение е неправилно. Оспорената заповед съдържа ясно и точно описание на фактическото основание за частично прекратяване на процесния договор налице е влязла в сила, на 09.12.2020г. Заповед за налагане на санкции /прекратяване на договор/ РД-15-1436/19.12.2019г. на директора на СЗОК по тоношение на дружеството, преминала през съдебен контрол, като по-нататъшното действие на Договор 22-3221/14.02.2020г. се явява в нарушение на НРД МД 2020-2022г. По делото не се спори, че със Заповед за налагане на санкции /прекратяване на договор/ РД-15-1436/19.12.2019г. на директора на СЗОК на жалбоподателя е наложена санкция частично прекратяване на Договор 22-3221/2018г. по отношение на д-р Н. Петков във връзка с отчетена от него дейност, която реално не е извършена. Заповедта е обжалвана по съдебен ред като с Решение 3743/09.07.2020г., постановено по адм.д. 415/2020г. по описа на АССГ жалбата е отхвърлена. Решението е оставено в сила с Решение 15226/09.12.2020г., постановено по адм. д. 10957/2020г. по описа на Върховния административен съд. Безспорно е, че доколкото последното решение е влязло в сила на 09.12.2020г., не са били налице законови пречки за сключване на Договор 22-3221/14.02.2020г. с ЛЗ за ПИМП АПМП-ГП ООД представлявано от д-р Н. Петков по отношение дейността на д-р Н. Петков към дата 14.02.2020г.. Като правно основание за постановяването на оспорения акт са посочени разпоредбите на чл.99, ал.1, т.4 във вр. с чл.26, ал.2 НРД МД 2020-2022г. и чл.59, ал.1, т.4 от сключения индивидуален договор. Съгласно чл.99., ал.1, т.4 от НРД МД 2020-2022г.: Договорът с ИМП се прекратява без предизвестие от страна на НЗОК, когато договорът е сключен в нарушение на нормативен акт или НРД. Според чл.26, ал.2 НРД МД 2020-2022г.: В случаите по ал.1, т.6 директорът на РЗОК може да сключи договор след изтичане на 12 месеца от влизане в сила на санкцията прекратяване на договор. Чл.59, ал.1, т.4 от сключения индивидуален договор на 14.02.2020г. преповтаря текста на чл. 99., ал.1, т.4 от НРД МД 2020-2022г. Предметът на спора касае законосъобразността на действие на договор в 12- месечния срок от влизане в сила на санкцията прекратяване на договор. В разглеждания случай директорът на СЗОК е прекратил частично договор от 14.02.2020 г., тъй като е счел, че същият се явява сключен в нарушение на НРД влязла в сила заповед за налагане на санкция прекратяване на договор. На основание чл. 26, ал. 2 от НРД МД 2020-2022г., санкцията "прекратяване на договор" има действие за срок от 12 месеца и е основание за това в този срок да се откаже сключване на договор. В случаите, когато междувременно договор е бил сключен, но по време на действието му се установи, че е налице влязла в сила наложена санкция прекратяване на договор, директорът на РЗОК следва да прекрати договора едностранно без предизвестие, на основание разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 4 от НРД МД 2020-2022г. Доколкото чл.26, ал. 2 НРД МД 2020-2022г. предвижда императивна забрана за сключване на договор за срок от 12 месеца от влизане в сила на санкцията прекратяване на договор, то с още по-малка сила следва да е налице възможността сключен договор да продължи действието в предвидения от нормата период на забрана за сключване на договор т.е. санкцията "прекратяване на договор" има действие за срок от 12 месеца. Неоснователно се явява твърдението на касатора, за това че е наказан два пъти за едно и също нарушение, доколкото нормата на чл.26, ал. 2 НРД МД 2020-2022г. е императивна и предвижда изрична забрана за сключване на договор в упоменатия 12 месечен срок. Наличието на действащ договор в горепочения период ще представлява нарушение НРД МД 2020-2022г., за което законодателят е предвидил изричното правомощие договорът с ИМП да се прекрати без предизвестие от страна на НЗОК. Оспорената заповед е издадена при изяснена фактическа обстановка в съответствие с материалноправните предпоставки за законосъобразност. Като я е отменил, Административен съд София град е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго, по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски за държавна такса вв касационното производство в размер на 200 лв.