Определение № 56 от 20.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 3280/2015 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК. Образувано е било по молбата от 10.ІХ.2015 г. на старозагорското [фирма], подадена чрез негов процесуален представител по пълномощие, с предмет: изменение на постановеното по настоящето дело определение № 742/12.VІІІ.2016 г. в частта му за разноските, като освен веднъж присъдените такива в размер на сумата от 1 966.67 лв., да се присъдят поисканите с представения по делото Списък по чл. 80 ГПК /и реално направени такива от общо 5 900 лв./ - или сума в размер на още 3 933.33 лв. (три хиляди деветстотин тридесет и три лева и тридесет и три стотинки). По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК ответното по молбата [фирма]-София писмвено е възразило чрез своя процесуален представиткел по пълномощие от САК единствено по допустимостта на искането, претендирайки за оставянето му без разглеждане. Инвокиран е довод, че: „Налице е процесуална та невъзможност определение относно недопускането на касационно обжалване на даден спор, постановено от ВКС, да бъде обжалвано по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, тъй като посочената разпоредба се отнася единствено до съдебни решения.” Молбата е постъпила в пределите на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК (по реда на чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК) и от търговец ответник по касация в пр-вото по чл. 288 ГПК, поради което ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази молба е основателна. В процесния случай не се касае до „обжалване” на определение, постановено в касационно пр-во по чл. 288 ГПК, а до искане за изменение на същото в частта му за разноските. От друга страна, разпоредбата на чл. 296, т. 3, предл. 1-во ГПК приравнява по правни последици определението по чл. 288 ГПК за недопускане на касационна жалба до разглеждане по същество с решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което такава жалба се оставя без уважение: и в двете хипотези се стига до влизане в сила на съответното атакувано пред ВКС въззивно решение. Ето защо не се констатира да съществува процесуална пречка за изменение на постановеното по настоящето дело определение по чл. 288 ГПК в частта му за разноските. Материалният интерес по делото е бил в размер на 200 000 лв. Изчисляван по правилата на чл. 9, ал. 2 във вр. чл. 7 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимият според редакцията на тези текстове към датата на изготвяне на писмения отговор по касационната жалба /19.Х.2015 г./ хонорар за един адвокат е следвало да възлиза на 4 897.50 лв. В случая претенцията на старозагорското [фирма] е била за присъждането на сума в размер на 5 900 лв. Последната очевидно не надвишава в пъти така определеното минимално адвокатско възнаграждение. Ето защо в процесния случай по необходимост се налага извод, че реално изплатеното адвокатско възнаграждение от 5 900 лв. е било само за един адвокат на търговеца молител, упълномощил старозагорското „С. и Петрова -Адвокатско дружество”. Следователно дължима се явява разликата от още 3 933.33 лв., която сума ще следва да бъдат допълнително присъдена на основание чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК – вкл. и предвид обстоятелството, че по делото има надлежно /своевременно/ представен от страна на настоящия молител Списък по чл. 80 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, първо отделение