Определение № 12532 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5107/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на В. Е. И., чрез адв. С. Велев като процесуален представител, против решение № 491 от 02.04.2024 г. по адм. дело № 80/2024 г. на Административен съд – Монтана, с което е отхвърлена жалбата й за обявяване за нищожна на заповед № РД-15-322/25.05.2015 г. на кмета на община Берковица в част ІІ, с която е определена цената в размер на 2853,80лв. на учредено възмездно и безсрочно право на прокарване на отклонение от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура - водопровод за минерална вода, през имот № 03928.46.12 в землището на [населено място], както и размера на паричното обезщетение за учреденото право. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното съдебно решение като постановено в противоречие със закона. Прави се искане за отмяна на същото и да се постанови нов съдебен акт по същество. Претендират се разноски. Ответникът - кметът на Община Берковица, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за недопустима поради следното: Оспореното решение е постановено по жалба срещу заповед, с която е определена цената на учреден на осн.чл.193, ал.3 от ЗУТ безсрочен сервитут, съставляваща дължимото парично обезщетение за собственика на засегнатия имот. Съобразно чл.193, ал. 8 ЗУТ, цената на учреденото право по ал. 3 се определя по реда на чл. 210 ЗУТ. От горното следва, че предмет на обжалване пред административния съд е индивидуален административен акт за изготвяне на оценка и определяне на обезщетение по чл.210, ал.1 ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 7, т. 5 ЗУТ (нова - ДВ бр. 16/2021 г.), решенията на първоинстанционния съд по жалби срещу индивидуални административни актове за изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетение по чл.210, ал.1 ЗУТ, са окончателни. От горното следва, че решението на административен съд – Монтана не подлежи на касационно оспорване и предявената касационна жалба е недопустима. Нормата е процесуална и се прилага незабавно по всички съдебни спорове, включително и по неприключилите. Този извод следва и от разпоредбата на § 83 ПЗР ЗИДЗУТ, в който е посочено, че неприключилите съдебни производства по чл. 210, ал. 3 ЗУТ се приключват по реда на този закон (ЗИД ЗУТ, обн. ДВ бр. 16 от 2021 г.). Предвид изложеното настоящият състав приема, че подадената касационна жалба е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - да бъде прекратено. Доколкото е проведено съдебно заседание по жалбата, то съдът следва да отмени определението за даване ход на делото по същество. Воден от горното и на основание чл. 215, т. 4 АПК във връзка с чл. 215, ал. 7, т. 5 ЗУТ, Върховният административен съд, състав на второ отделение,