Определение № 6688 от 03.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4676/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Р. П. Б. срещу определение № 239 от 22.01.2024г. постановено по адм. дело № 1160/2023 г. на Административен съд Благоевград. С обжалваното определение Административен съд Благоевград е оставил без разглеждане жалбата на Р. Б. против Отговор с рег. № А-268/10.10.2023 г. на Административния ръководител – Районен прокурор на Районна прокуратура Перник. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и иска да се отмени. Намира, че оспореният акт е индивидуален административен акт, а не вътрешнослужебен, както неправилно приел първоинстанционния съд. Нарушени били лични права и законни интереси. Счита, че е налице отказ на административен орган да извърши определено действие. Ответникът по частната жалба – Административния ръководител – Районен прокурор на Районна прокуратура Перник не изразява становище по частната жалба. При извършена служебна проверка и като съобрази искането на частния жалбоподател, съставът на шесто отделение на Върховния административен съд намира, че частната жалба е допустима за разглеждане. Тя е подадена от страна по съдебен спор, за която постановеният акт е неблагоприятен. Частната жалба е подадена в рамките на законоустановения 7-дневен срок за това. По основателността й съдът приема частната жалба за неоснователна. За да постанови оспореното определение, Административен съд Благоевград приема, че оспореното писмо с рег. № А-268/23 от 10.10.2023 г. на Административния ръководител Районен прокурор на Районна прокуратура Перник, с което е прието липса на предпоставки към настоящия момент за предоставяне на достъп до работни места в Районна прокуратура Перник, с оглед предварителното изпълнение по силата на закона (чл. 36, ал. 1 от ЗСВ) на решението по т. 8.2. по Протокол № 28 на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, не е индивидуален административен акт, а вътрешнослужебен. Поради липса на годен за оспорване административен акт по см. на чл.21 от АПК, съдът е приел липса на процесуална предпоставка за разглеждане на делото и недопустимост на образуваното производство. Първоинстанционният съд е обосновал правните си изводи с естеството на оспорения отговор на Административния ръководител Районен прокурор на Районна прокуратура Перник, който представлявал вътрешнослужебен акт, издаден от административен ръководител и има за предмет организация на работата в ръководения от него орган на съдебна власт. Обоснована е теза, че Районният прокурор е административен ръководител на звено от съдебната власт и съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗСВ организира и ръководи дейността на съответната прокуратура, поради което властническите му волеизявления са в изпълнение на тези му правомощия и не са административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК, които да подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. Определението на първоинстанционния съд е правилно постановено. Касае се за вътрешно служебен акт на административния ръководител на Районна прокуратура Перник, издаден в изпълнение на правомощия по чл.140 от ЗСВ. Отделно от изложеното, дори и да се разглежда като акт, който засяга правата и интересите на недопуснатия до работа магистрат, то отново не е налице процесуална предпоставка за упражняване на съдебен контрол предвид заявеното едва в касационното производство правно основание за отказ да се извърши определено действие от страна на административен орган по см. на чл.256 от АПК. Доколко материалните предпоставки за приложение на този институт са налице не следва да е предмет на това производство именно поради непредявяване на претенцията по съответния процесуален ред. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема обжалваното определение като правилно. Водим от изложеното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение