Определение № 713 от 27.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3506/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба с вх. № 5243/11.07.2018 г. от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество/КПКОНПИ/, чрез процесуалния си представител старши инспектор В. Д. в ТД на КПКОНПИ – Б., против въззивно решение № 25 от 25.05.2018г. по в.гр.д. № 88 по описа за 2018 г. на Бургаския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 9 от 08.02.2018 г. по гр.д.№ 1270/2016 г. на ОС Бургас в обжалваната част и е прекратено производството по делото. За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, въззивният съд е приел, че срокът по чл.27, ал.1 ЗОПДНПИ/отм./ за проверка е преклузивен, а в случая съдебното производството е образувано след изтичането му. В тази връзка е приел, че проверката на КПКОНПИ спрямо Н. и Ю. Т. е следвало да се осъществи в периода 07.08.2014 г. – 07.08.2015 г., а при удължаване на срока с шест месеца, крайният момент би бил 07.02.2016 г., а взетото в случая решение на комисията за образуване на производството и за внасянето в съда на искане за обезпечение на бъдещия иск по чл. 74 ЗОПДНПИ/отм./ от дата 30.03.2016 г., е постановено извън всички допустими от закона срокове. Приел е, че след като производството е недопустимо образувано, недопустимо е и образуваното съдебно производство, постановеният по което акт следва да бъде обезсилен. В изложението си касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставен правен въпрос от процесуално естество за характера на срока за проверка по чл.27, ал.1 ЗОПДНПИ/отм./ Предвид обстоятелството, че така поставеният въпрос беше предмет на висящото тълк.д. № 1/2018г. на ОСГК на ВКС, настоящият съдебен състав, с определение № 2 от 03.01.2019г., е спрял производството по делото, на основание чл.229, ал. 1, т.7 ГПК. Ответниците по касационната жалба Н. Ц. Т. и Ю. И. Т., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. П. от АК-София, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорват като неоснователна и изразяват становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск с обжалваем интерес над 5 000 лв. и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което се явява редовна и допустима. Настоящият съдебен състав на ВКС, ІІІ г.о., намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол по посочения от касатора правен въпрос за характера на срока за проверка по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗОДНПИ (отм.) като разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика - тълкувателно решение № 1/2018 от 04.06.2020 г. по тълк. д. № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС. На 4.06.2020г. беше обявено тълкувателно решение № 1/2018 по тълк. д. № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС, поради което с определение № 163 от 17.06.2020 г. бе възобновено производството по настоящото дело. Съгласно приетото от ОСГК на ВКС в тълкувателното решение, изтичането на срока за проверка по чл.15, ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27, ал.1 и ал. 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112, ал.1 и ал. 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е. предвиденият в чл.15, ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27, ал.1 и ал. 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112, ал.1 и ал. 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. Така даденото разрешение на поставеният от касатора правен въпрос от процесуално естество е в противоречие с приетото от въззивния съд, поради което, както се посочи по-горе, касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,