Определение № 307 от 27.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 245/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. С. А. С ЕГН: ********** срещу определение № 495от 24.11.2009г. по гр. д. № 497/2009г.по описа на Варненски апелативен съд -ГО,, с което е прекратено производството по частната жалба на Я. Т. Н. от гр. П. срещу разпореждане № 7* от 03.08. 2009 г. на председателя на Окръжен съд-Варна, с което е оставена без уважение молбата и за освобождаване от държавна такса по реда на чл.63 ал.1 б. Б от ГПК/отм./ по частна жалба на същата до Окръжен съд-Варна срещу определение за издаване на изпълнителен лист по чл.237 от ГПК /отм./. пред Варненски апелативен съд и производството е изпратено по подсъдност на ВКС. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение, като по същество поддържа, че ВАС не е родово и функционално компетентен съд да разгледа жалбата срещу отказа на председателя на ОС за освобождаване от държавна такса по жалба срещу определение за издаване на изпълнителен лист по чл.237 от ГПК /отм.и моли делото да се изпрати на ВКС за произнасяне по частната жалба срещу отказа на председателя на ОС-Варна да освободи Я. Н. от внасяне държавна такса по жалба срещу определение за издаване на изпълнителен лист по чл.237 от ГПК /отм./. Ответникът не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и отговора и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Същата, обаче е недопустима, поради липса на правен интерес на частния жалбоподател да обжалва като неправилен акт на съда, с който самият В апелативен съд е приел, че ВАС не е родово и функционално компетентен съд да разгледа жалбата срещу отказа на председателя на ОС за освобождаване от държавна такса по жалба срещу определение за издаване на изпълнителен лист по чл.237 от ГПК /отм./и е постановил делото да се изпрати на ВКС за произнасяне по частната жалба срещу отказа на председателя на ОС-Варна да освободи Я. Н. от внасяне държавна такса по жалба срещу определение за издаване на изпълнителен лист по чл.237 от ГПК /отм./, т.е. буквално с обжалвания акт са изпълнени желанията на жалбоподателя изложени в частната жалба срещу него. Ето защо липсва правен интерес от на този жалбоподател, поради което частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С определение № 495от 24.11.2009г. по гр. д. № 497/2009г.по описа на Варненски апелативен съд, ГО е прекратено производството по частната жалба на Я. Т. Н. от гр. П. и делото е изпратено по правилата на родовата подсъдност на ВКС. Частната жалба на Я. Т. И. е срещу разпореждане № 7* от 03.08. 2009 г. на председателя на Окръжен съд-Варна, с което е оставена без уважение молбата и за освобождаване от държавна такса по реда на чл.63 ал.1 б. Б от ГПК/отм./ по жалба на същата до Окръжен съд-Варна срещу определение за издаване на изпълнителен лист по чл.237 от ГПК /отм./. Частната жалба следва да се разгледа от ВКС по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Същата е подадена в срок, с материален интерес над 1000 лева и е допустима, а разгледана по същество е основателна: За да откаже с обжалваното разпореждане да освободи от внасянето на държавна такса в размер на 85 000 лева молителката Я. Т. И., председателя на ОС-Варна се е позовал на липсата на условията визирани в разпоредбата на чл.63 ал.1, б.”Б” от ГПК/ отм./ не е представена декларация за материално състояние, от която да се установява, че молителката няма достатъчно средства за заплащане на така дължимата държавна такса. Към частната жалба е приложена изискуемата от закона, декларация, както и удостоверения от НОИ за размера на получаваната пенсия. От съвкупната преценка на тези доказателства следва, че молителката няма достатъчно средства за заплащане на така дължимата държавна такса, с оглед размера и от 85 000 лева, доколкото същата се явява пенсионер с нисък размер на пенсията и не получава доходи от наем или аренда, поради което и така подадената частна жалба срещу разпореждане № 7* от 03.08. 2009 г. на председателя на Окръжен съд-Варна, с което е оставена без уважение молбата и за освобождаване от държавна такса следва да се уважи. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение