Решение № 2278 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14066/2008 г.

Решение № 2278 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14066/2008 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 68 ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, образувано по жалба на Айнур Фикретова Солакова от гр. Русе, срещу решение № 217 от 14.10.2008 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е оставена без уважение жалбата й досежно съдържащите се в нея твърдения за дискриминация под формата на "тормоз при упражняване право на труд по етнически признак", извършена от Анатоли Александров Ценов, като неподкрепена с доказателства в съответствие с чл. 9 от ЗЗД и досежно съдържащите се в нея твърдения за дискриминация под формата на "тормоз при упражняване право на труд по етнически признак", извършена от директора на ЦСМП Русе д-р Пенка Бахчеванова, в качеството й на длъжностно лице, като неоснователна, тъй като ответната страна е доказала в съответствие с чл. 9 от ЗЗД, че правото на равно третиране не е нарушено. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, чрез юрисконсулт Бозева, счита жалбата за неоснователна, претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите лица Анатоли Александров Ценов и директорът на ЦСМП Русе не са взели становище в съдебното производство. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира подадена жалба за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 68 ал. 1 от ЗЗДискр. Разгледана по същество е неоснователна. Жалбоподателката е сезирала комисията за нежелано поведение на колега по време на нощно дежурство, като е изложила обстоятелствата в приложени към жалбата копия от електронни писма. По време на нощно дежурство на 19 срещу 20.03.2007 г., шофьорът на ЦСМП Анатоли Ценов, гледайки телевизия, се провикнал от единия край на стаята "Солакова, кажи на вашата партия, че съм готов да стана еничар, че и аз да намажа, мама му стара. . ", според жалбоподателката имайки предвид турското й име и произход, което тя счела з а обидно отношение и проява на етническа нетолерантност към нея. Айнур Солакова е в трудово правни отношения с ЦСМП Русе, представляван от директора д-р Бахчеванова и работи на длъжност "медицински фелшер". Обосновани са изводите на комисията, че единствено доказателство за твърдяните думи е електронна кореспонденция, изходяща от жалбоподателката до пресцентъра на ДПС в Русе и че от представените пред комисията писмени обяснения на присъствалите на случая свидетели Беатриче Дечева и Александър Ковачев, които жалбоподателката не е поискала да бъдат разпитани като свидетели пред комисията, употребата на тези думи не се установява. Установено е, че по повод на изказване на Ценов, межу него и Солакова са разменени реплики, след което Ценов се е извинил на Солакова, като според жалбоподателката казал "ти не ме разбра, друго исках да кажа". Жалбоподателката заявява, че "спомняйки си за предишните му коментари за Сокола и сараите му, в мое присъствие, разбрах, че той поставя равенство между турския етнос и ДПС, което означава, че той гледа доста предубедено на нашата общност". Законосъобразно е прието от комисията, че не се доказва тормоз по смисъла на § 1 т. 1 от ЗЗДискр - нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4 ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Дори да се приеме, че са казани думите, посочени от жалбоподателката, те не осъществяват състава на § 1 т. 1 от закона. Не се установява нежеланото словестно поведение да има за цел накърняване достойнството на жалбоподателката или създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда или да поражда обективно такъв резултат. Жалбоподателката не е член на ДПС. Възприемането от нейна страна на думите като накърняващи достойнството или създаващи за нея враждебна среда, е резултат на субективното й възприятие. Правилно е прието от комисията, че жалбоподателката не е доказала факти, съгласно изискването на чл. 9 от ЗЗДискр, от които може да се направи извод за наличие на дискриминация. Не се установява пряка или непряка дискриминация на жалбоподателката въз основата на етническа принадлежност, изразяваща се в по-неблагоприятно третиране или поставяне в по-неблагоприятно положение. Неоснователни са доводите на жалбоподателката за нарушение на процедурните правила в производството пред комисията. В съдебното производство не са представени доказателства, от които могат да се направят различни изводи. Като е оставила без уважение жалбата срещу Анатоли Александров Ценов, съгласно чл. 65 т. 5 от ЗЗДискр, комисията е установила, че на 19.03.2007 г., в ЦСМП Русе, не е извършено нарушение на закона, изразяващо се в нежелано словестно поведение, представляващо дискриминация под формата на "тормоз при упражняване право на труд по етнически признак", в какъвто смисъл следва да се счита постановеното решение. По повод жалбата на медицински фелшер Айнур Солакова до работодателя с вх. № 210 от 23.03.2007 г. за унизително отношение от колегата й Анатоли Ценов, ръководството на ЦСМП Русе е предприело необходимите мерки в съответствие със закона, като директорът на ЦСМП д-р Бахчеванова е извършила незабавно проверка и е изпратила отговор до Айнур Солакова и до пресцентъра на ДПС, в изпълнение на изискванията на чл. 17 и 23 от ЗЗДискр. Производството пред комисията е образувано по жалба на засегнатото лице. Жалбоподателката не е сезирала комисията за нежелано поведение от страна директора на ЦСМП основано на признаците по чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр,а е поискала да бъдат конституирани пред комисията като ответни страни Анатоли Ценов за проявена етническа толерантност и д-р Пенка Бахчеванова поради "необходимостта да бъде оборен подвеждащия комисията отговор от директора на ЦСМП". Видно от доклада- заключение по преписката, д-р П. Бахчеванова е конституирана в качеството й на длъжностно лице, носещо административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 17 от ЗЗДискр и чл. 23 от ЗЗДискр. Съгласно чл. 17 от ЗЗДискр работодател, получил оплакване от работник или служител, който се смята за подложен на тормоз, включително сексуален тормоз, на работното място, е длъжен незабавно да извърши проверка, да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник или служител. Комисията е у становила, че е извършена необходимата проверка и че е предоставена информация на лицето, което твърди, че са нарушени правата му, поради което е счела, че не е налице основание за административнонаказателна отговорност по чл. 80 от ЗЗДискр. Чл. 19 от ЗЗДискр предвижда, че при неизпълнение на задължението си по чл. 18 (да предприеме в сътрудничество със синдикатите ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация), работодателят носи отговорност по този закон за актове на дискриминация, извършени на работното място от негов работник или служител. Комисията е постановила решение, с което е установила, че не е извършен "тормоз при упражняване право на труд по етнически признак", от директора на ЦСМП Русе д-р Пенка Бахчеванова, в качеството й на длъжностно лице, което следва да се разбира в смисъл, че няма основание за служебно прилагане на отговорността по чл. 19 от ЗЗДискр, след като се установява, че не е извършено нарушение на закона от служител на ЦСМП. Евентуална отговорност на работодателя по чл. 19 от ЗЗДискр може да е налице само при установяване на извършено нарушение на закона от страна на работник или служител. Неотносими са констатациите на комисията за доказването от ответната страна, в съответствие с чл. 9 от ЗЗД, че правото на равно третиране не е нарушено, които следва да се съдържат в мотивите, а не в диспозитива на решението. Комисията не е сезирана с жалба за извършен тормоз от страна на директора на ЦСМП, а е конституирала работодателя, като длъжностно лице във връзка с евентуална отговорност по чл. 19 от ЗЗДискр. и с оглед административнонаказателна отговорност за неизпълнение на задълженията по чл. 17 и чл. 23 от ЗЗДискр, поради което решението съдържа установяване, че не е налице отговорност на работодателя. С оглед изхода на делото на КЗД следва да се присъди юрисконсулско възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което при неоценяем интерес е 150 лв.