Определение № 12 от 10.01.2024 г. на ВКС по н. д. № 1169/2023 г.

Производството е образувано по чл. 43, т. 3 от НПК. С определение № 256/14.12.2023 г., постановено по ЧНД №325/2023 г. по описа на Окръжен съд - Габрово, е прекратено производството по делото и е постановено то да се изпрати на Върховния касационен съд за определяне на друг, еднакъв по степен съд. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намира, че са налице предпоставките за поисканата промяна на подсъдността по делото, поради следното: Производството по делото е било образувано пред Окръжен съд – Габрово на основание чл. 213, ал. 4 от НПК по повод жалба, подадена от Д. К. Ц., против постановление от 06.11.2023 г. на Апелативна прокуратура – Велико Търново, с което е потвърдено постановлението на Окръжна прокуратура- Габрово от 27.10.2023 г. за отказ да се образува наказателно производство по преписка № 786/2023 г. по описа на тази прокуратура. Съдиите от Окръжен съд – Габрово са се отвели от разглеждане на делото на основание чл. 31, ал.1 във вр. с чл. 29, ал. 2 от НПК по обстоятелствата, изложени в съответните определения – жалбоподателят е предявил искове срещу Окръжен съд – Габрово за нанесени му вреди от имуществен и неимуществен характер. В някои от тези искове са били посочени като ответници и конкретни съдии от този съдебен орган. Тези обстоятелства са преценени като такива, които могат да породят съмнение в обективното и безпристрастно разглеждане на делото. Изложените данни обосновават необходимост от уважаване на исканата промяна на местната подсъдност. Делото следва да бъде възложено на друг, еднакъв по степен съд, в териториална близост до гр. Габрово, за да бъдат изпълнени изискванията на закона и същевременно да се избегнат деловодните затруднения, а именно на Окръжен съд – Велико Търново. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение и на основание чл. 43, т. 3 от НПК