Определение № 428 от 15.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11762/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от А. Ангелов от гр. Опака, [улица], против Определение № 300/30.11.2023 г., постановено по адм. дело № 190/2023 г. по описа на Административен съд – Разград, с което е оставено без уважение искането му обективирано в молба с вх. № 1856/28.11.2023 г. за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по делото. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че необосновано първоинстанционният съд не му е предоставил исканата правна помощ. Моли за отмяна и допускане на исканата правна помощ. С допълнителна молба от 12.12.2023 г. е релевирано искане са спиране на изпълнението определението по адм. дело 190/2023 г. по описа на Административен съд - Разград, до произнасяне на настоящата частна жалба. В срока по чл. 232 не са постъпили възражения. Настоящият състав на Върховния административен съд намира частната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна. Производството пред Административен съд – Разград е образувано след като с Определение от 08.09.2023 г. по адм. дело № 105/2023 г. по описа на Административен съд – Търговище, съдът е отделил предявения от А. Ангелов иск за обезщетение, предявен по реда на чл. 204, ал. 2 от АПК, инкорпориран в подадената от същия жалба срещу Решение № 2153-25-25 от 16.05.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище, за разглеждане в отделно производство по реда на Глава ХІ АПК. Със същото определение съдът е разпоредил производството по делото да продължи с предмет съединени производство по жалбите на А. Ангелов против Решение № 2153-25-25 от 16.05.2023 г., Решение № 2153-25-29 от 03.07.2023 г. и Решение № 2153-25-31 от 20.07.2023 г., всички на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище. С протоколно Определение от 13.10.2023 г. по адм. дело № 105/2023 г. на Административен съд - Търговище, съдът е отвел съдията - докладчик, прекратил е производството по делото и е изпратил същото на Върховния административен съд на основание чл. 133, ал. 6, т.2 АПК за определяне на друг съседен административен съд, който да го разгледа. С Определение № 10319 от 30.10.2023 г. по адм. дело № 10039/2023 г., Върховният административен съд е определил Административен съд – Разград да разгледа съдебното производство, образувано по жалбите на А. Ангелов. С обжалваното пред настоящия тричленен състав определение административният съд е отказал предоставянето на правна помощ, като се е мотивирал с обстоятелството, че средният месечен доход на оспорващия е около 1120 лева, което надвишава с 55% минималната работна заплата и е значително над линията на бедността в страната, а обстоятелствата при които с Определение № 360/31.08.2023 г. по адм. дело № 105/2023 г. на Административен съд – Търговище е прекратена предоставената му правна помощ, е приел за непроменени. Обжалваното определение е неправилно. В настоящия случай е направено искане за предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 2 от Закона за правната помощ (ЗПП) - за процесуално представителство. Тя се предоставя на лицата, отговарящи на условията на чл. 23, ал. 2 и 4 ЗПП, като за всеки конкретен случай съдът извършва необходимата преценка. В разпоредбата на чл. 23, ал. 3 ЗПП законодателят подробно е посочил видовете обстоятелства, въз основа на които съдът следва да формира извода си за необходимостта от предоставяне на правна помощ. Тогава, когато съдът е сезиран с искане за правна помощ, което не е подкрепено с доказателства, той първо следва да укаже на страната да представи релевантните доказателства, както и да я предупреди, че ако не представи доказателства ще се произнесе на основата на наличните, тъй като нейна е доказателствената тежест за доказване на фактите и обстоятелствата, от които би черпила права. Едва след даване на надлежни указания и изтичане на срока за тяхното изпълнение съдът може да се произнесе по искането. При постановяването на своя акт съдът се е позовал единствено на доказателства по адм. дело № 105/2023 г. по описа на Административен съд – Търговище, които не са налични в кориците по адм. дело № 190/2023 г. на Административен съд – Разград, поради което формираният извод досежно липсата на визираните в чл. 23, ал. 3 ЗПП обстоятелства, се явява необоснован. Произнасянето на съда, без да укаже на страната, че за направеното искане не сочи доказателства във връзка с обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 ЗПП, е нарушение на основно съдопроизводствено задължение, което е установено по силата на чл. 9, ал. 3 и 4 АПК. В обжалваното определение не са изложени съображения относно представената Молба за промяна на обстоятелствата относно правната помощ вх. № 1856/28.11.2023 г. и приложените към нея писмени доказателства не са ценени. С оглед на изтъкнатите съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното определение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което следва да се отмени, а делото да се върне на същия съдебен състав за произнасяне по направено искане за предоставянето на правна помощ при съобразяване с мотивите на настоящото определение относно тълкуването и прилагането на закона. По отношение на особеното искане на частния жалбоподател за спиране изпълнението на обжалваното определение по реда на чл. 233, ал.3 АПК, следва да се отбележи, че съгласно посочената разпоредба същото представлява вид обезпечение на частната жалба при опасност от настъпване на вреди от изпълнението на съдебния акт до окончателното разрешаване на спора по частната жалба. Предвид изхода на делото, искането на частния жалбоподател за спиране изпълнението на обжалваното определение на основание чл. 233, ал. 3 АПК, е лишено от предмет, поради което следва да се остави без разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. второ, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,