Определение № 33 от 20.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 135, ал. 5 във връзка с ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд - Плевен и Районен съд - Плевен, повдигнат с определение от 29.01.2024 г., постановено по адм. дело № 107/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен относно компетентния съд, който да разгледа исковата молба, подадена от Г. В. В., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора в [населено място], против М. Г. Т., служител на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ към Затвора в [населено място], с цена на иска 10 000 лв. За да се произнесе по този спор, настоящият петчленен състав на съдии от ВКС и ВАС, съобрази следното: Пред Районен съд – Плевен на дата 04.08.2023 г. е входирана искова молба от Г. В. В., понастоящем в Затвора [населено място], подадена против М. Г. Т. – служител на ГДИН към Затвора [населено място]. В същата са изложени твърдения, че лицето изтърпява наказание „лишаване от свобода“ от 28.07.2022 г. до момента на подаване на исковата молба в Затвора [населено място], като в периода от 28.12.2018 г. до 28.07.2022 г. е бил в Затвора [населено място]. В. посочил, че в деня на превеждането му – 28.07.2022 г., за времето от 09.00 ч. до 12.00 ч., М. Г. Т., служител на надзора към Затвора [населено място], е осъществил нерегламентирано претърсване на личните му вещи и е отнел личния на ищеца вентилатор. В. изложил, че това поведение е незаконосъобразно и неморално, тъй като ответникът отнел вентилатора на ищеца само защото разполагал с власт. Изложил е, че в процесния случай не са спазени разпоредбите на чл. 122 ЗИНС и чл. 1 от протокол № 1 към ЕКПЧОС, както и че е нарушена разпоредбата на чл. 17 КРБ, която гласяла, че собствеността е неприкосновена. Вследствие на това противоправно поведение ищецът е претърпял като пряка и непосредствена последица нематериални и материални вреди. С определение № 4183/18.09.2023 г., постановено по гр. дело № 4434/2023 г. по описа на РС Плевен е прието, че е сезиран с иск по чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, като разпоредбите за извършване на обиск се съдържат в ЗИНЗС. Против това определение Г. В. подал частна жалба, по повод на която е образувано ч.гр.д. № 822/2023 г. по описа на Окръжен съд – Плевен. В частната си жалба против определение № 4183/18.09.2023 г., постановено по гр. дело № 4434/2023 г. по описа на РС Плевен, В. продължил да поддържа, че предявеният от него иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД и не е съгласен с дадената от съда правна квалификация по ЗОДОВ. С определение № 1801/18.12.2023 г., постановено по горепосоченото дело, е оставено в сила определение № 4183/18.09.2023 г., постановено по гр. дело № 4434/2023 г. по описа на РС Плевен. В следствие на горното, на 26.01.2024 г. е образувано адм. дело № 107/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен. Съставът на АС Плевен с определение от 29.01.2024г. приел, че не се касае за предявен иск по чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, а за такъв с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ поради това, че искът е предявен срещу физическо лице и ищецът неколкократно е посочил изрично, че искът е по чл. 45 ЗЗД. Предвид на изложеното, съставът на АС Плевен достигнал до извода, че искът не му е подсъден, а е подсъден на Районен съд – Плевен, поради което, и на основание чл. 135 ал. 5 във връзка с чл. 135 ал. 6 АПК, прекратил производството по адм. дело № 107/2024 г. и го изпратил на смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд за определяне на подсъдността. Настоящият смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че делото е родово подсъдно и следва да бъде разгледано от административните съдилища, като местно компетентен е Административен съд – Плевен. При действието на диспозитивното начало в процеса по правилото на чл. 6 ал. 2 ГПК, субсидиарно приложимо съгласно чл. 144 АПК, предметът и обемът на търсената защита се определят от страната, сезирала с жалба или искова молба съда. Определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на съда, по аргумент от чл. 146 ал. 1 ГПК, като съдът не е обвързан от дадената такава от страните в производството. От изложеното в обстоятелствената част и заявеният петитум на исковата молба, целящ присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради допуснато от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение в обхвата на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, в светлината и на разрешението, дадено с т. 8 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, се налага извод за предявен иск не по чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, както е посочил РС Плевен, а за такъв по чл. 284, ал.1 ЗИНЗС, подлежащ на разглеждане от административен съд. В случая с исковата молба е ясно очертан предметът на накърненото право и търсената обезвреда за вреди, причинени в резултат на извършено спрямо В. нарушение по чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС от лице в качеството му на служител на ГДИН при и по повод изтърпявано наказание „лишаване от свобода“, което обуславя извод, че родово компетентен да разгледа иска е административен съд. Административният съд следва да укаже на търсещият защита срещу действия на затворническата администрация да насочи иска си срещу легитимирания да отговаря ответник. Съгласно чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Така уредената местна подсъдност е специална по отношение на общите правилата по АПК, поради което следва да намери приложение при разглеждане на искове с правно основание чл. 284 ЗИНЗС, като законодателят е предоставил възможност за избор на местна подсъдност от страна на ищеца, в рамките на разписаните две възможности. В случая мястото на увреждането е в [населено място], предвид наведените в исковата молба твърдения за причинени вреди по време на престоя на ищеца в затвора в [населено място], където и е предявена исковата молба – първоначално пред РС Плевен. От значение за определяне на местната подсъдност е направения от ищеца избор, който в конкретния случай е искът да се разгледа от родово компетентния съд в [населено място], предвид изложените по – горе съображения, а именно Административен съд – Плевен. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 5 във връзка с ал. 7 АПК, смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд