Определение № 1461 от 27.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 1132/2026 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК. Молителят ЗК „Уника“ АД чрез юрисконсулт В. К. иска спиране на изпълнение на невлязло в сила осъдително съдебно решение на въззивния съд. Сочи, че е обжалвал с касационна жалба решение № 228 от 11.05.2026 г. по в.гр.д. 21/26 г., по описа на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с която е осъден молителят да заплати сумата от 25 840 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за щети, възникнали от събитие – пожар, покрити по застрахователна полица № 210536Q1406 от 15.09.2021 г. в имот, сграда, представляваща къща на два етажа с РЗП от 120 кв.м., находяща се в [населено място], ул. „Панайот Хитов“ № 3. Поради това, че е обжалвал решението на въззивния съд, иска да се спре изпълнението на това невлязло в сила осъдително съдебно решение. Представил е доказателства за внесена по сметка на ВКС сума, равна на стойността на присъдените с осъдителното решение суми, в евро. Моли да се постанови спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Видно е от представеното решение, че е налице осъдително въззивно решение, с което молителят е осъден да заплати посочената сума. От копие от касационна жалба се установява, че срещу решението е постъпила касационна жалба от молителя на 27.05.2026 г. Следователно касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, от легитимирано да обжалва решението лице, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. Спазването на срока се установява от датата на постановяване на решението на въззивния съд, 11.05.2026 г. и печата върху представеното копие от касационната жалба, 27.05.2026 г., като се установява, че срокът, започнал да тече на 11.5.2026 г. не е изтекъл и е спазен с подаването на посочената дата на касационната жалба. Към касационната жалба са приложени: изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК и платежно нареждане за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВКС. Видно е от платежно нареждане, че по сметка на ВКС е внесена сумата като обезпечение, в размер на 13 211,78 евро (25 840 лв.). Посочената сума е в размера, изискуем съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК. Същата съответства на присъдената сума. Внесената сума по гаранцията е налична по сметка на ВКС, удостоверено от счетоводител на ВКС. Налице са предвидените в чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК кумулативни предпоставки –невлязло в сила осъдително въззивно решение, надлежно обжалвано с редовна касационна жалба в срок, от легитимирана да обжалва решението страна, както и внесена парична гаранция, в размер, обезпечаващ изпълнението на задължението за заплащане на главница и съобразно предвидения в закона размер. Следва да се спре изпълнението на въззивното решение за присъдената сума на главницата от 13 211,78 евро (25 840 лв.) По изложените съображения ВКС