Решение № 1146 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10124/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Випом АД със седалище в гр.Видин, представлявано от Г. Ц. Г. срещу Решение 1022 от 18.07.2024 г., постановено по адм. дело 31 по описа за 2020 г. на Административен съд- Видин. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено и постановено друго, с което оспореното решение на НЕЛК бъде отменено в частта, в която е признато заболяването [заличен текст] от професионално заболяване и бъде установено, че не е налице професионален характер на заболяването на освидетелствания. Развива съображения за неправилност на решението и в частта за разноските, като претендира съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК)- Специализиран състав по вътрешни белодробни и сърдечно- съдови заболявания, чрез юриск. Карамитрев, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение потвърдено. Моли за присъждане на разноски за юриск. възнаграждение. Ответниците Т. Т. Й. и Л. Б. Л., чрез адв. Младенова, оспорват касационната жалба и молят същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Ответниците Териториално поделение на Национален осигурителен институт Видин, Регионална дирекция Социално подпомагане Видин, Агенцията за хора с увреждания и Университетска многопрофилна болница Свети Иван Рилски ЕАД, при редовно призоваване не излъчват представител и не изразяват становище по жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд- Видин е Експертно решение (ЕР) 0099 от заседание 011 от 16.12.2019 г. на НЕЛК, Специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно- съдови заболявания, с което е потвърдено ЕР 0559 от заседание 086/19.06.2019 г. на ТЕЛК към УМБАЛ Св.Иван Рилски ЕАД- София. С потвърденото ЕР е определена 50% намалена работоспособност на лицето Б. Л. Й., след преосвидетелстване, в резултат на професионално заболяване [заболяване]. От фактическа страна по делото е установено следното: Б. Л. Й. е работил във Випом АД- гр. Видин, считано от 14.01.2004 до 14.10.2004 г., както и от 27.10.2004 г. до 20.03.2014 г., като е заемал длъжност леяр- формовчик на пълен работен ден. С ЕР 2912/04.12.2013 г., ТЕЛК Общи заболявания- Видин е признал на Б. Л. Й. 52% трайно намалена работоспособност с водеща диагноза: [диагноза] С ЕР 0547/21.02.2014 г. на същата ТЕЛК е призната отново 52% т.н.р., със същата диагноза, като е посочено, че лицето не е работоспособно за длъжността леяр С ЕР 0278/26.03.2015 г. на ТЕЛК Общи и професионални болести при УМБАЛ Св.Иван Рилски ЕАД- София, на лицето е призната 20% т.н.р. поради общо заболяване и 50% т.н.р. поради професионално заболяване [заболяване]. Това експертно решение е отменено с ЕР 0325/19.04.2016 г. на НЕЛК, [заличен текст], като лицето е върнато за ново освидетелстване. С ЕР 0833/17.08.2016 г. на ТЕЛК Общи и професионални болести при УМБАЛ Св.Иван Рилски ЕАД- София, на Б. Й. е призната 64% т.н.р. поради професионално заболяване [заболяване], с дата на инвалидност 07.11.2014 г. Това експертно решение е оспорено и с ЕР 0736/02.10.2017 г. на НЕЛК, Специализиран състав по вътрешни и белодробни болести, същото е потвърдено, с изключение на определения процент т.н.р., който е редуциран на 56%, като е признато наличие на професионално заболяване [заболяване]. Това ЕР на НЕЛК е оспорено по съдебен ред от Випом АД, като жалбата е отхвърлена изцяло с Решение 23/14.03.2018 г. по адм.д.253/2017 г. на АС- Видин, което решение е потвърдено с Решение 14339/21.11.2018 г. по адм.д.6123/2018 г. на ВАС. С ЕР 0559/19.06.2019 г. на ТЕЛК при УМБАЛ Св.Иван Рилски ЕАД- София на Б. Й. е призната 50% т.н.р. с водеща диагноза: [диагноза], причинена от друга неуточнена неорганична прах, с извод за професионално заболяване [заболяване]. За начало на професионалното заболяване отново се приема датата 07.11.2014 г., а срокът на признатата т.н.р. е за три години, до 01.06.2022 г. След оспорване, с обжалваното в настоящото производство ЕР 0099/16.12.2019 г. на НЕЛК, експертното решение на ТЕЛК е изцяло потвърдено. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му и в съответствие с материалния закон, както и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. За установяване на относимите към спора факти е назначил съдебно- медицинска експертиза, даваща заключение относно естеството на заболяванията на Б. Й. и влиянието на работната среда и тютюнопушенето за развитието на тези заболявания. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е постановил законосъобразен акт. Предвид разпоредбите в Закона за здравето (Чл.101, ал.1, доп. ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) За установяване на временна неработоспособност, за установяване на вида и степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, и за установяване степента на трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст, както и за потвърждаване на професионална болест се извършва медицинска експертиза. Принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 ЗЗ се определят с наредба на Министерския съвет /Наредба за медицинската експертиза, ред. ДВ, бр. 46 от 11.06.2019 г., в сила от 11.06.2019 г./ Действително, в Списъка на професионалните болести, приет с ПМС 175 от 16.07.2008 г., обн., ДВ, бр. 66 от 25.07.2008 г., условията за код 5302 [заличен текст], следва да са от доказано професионално въздействие минимум 10 години, обстоятелство, което касаторът оспорва, но което се явява правноирелевантно, тъй като наличието на професионално заболяване [заболяване], видът и началният му момент, както и общият трудов стаж на лицето, над 10 години в тази работна среда, като се имат предвид двата периода на договорите на длъжност леяр-формовчик , вече са били предмет на съдебна проверка /адм.д.253/2017 г. на АС- Видин, чието решение е оставено в сила с Решение 14339/ 21.11.2018 г. по адм.д.6123/2018 г. на Върховния административен съд./ В този смисъл следва да се подчертае обстоятелството, че Б. Й. е преосвидетелстван с ЕР 0099/16.12.2019 г. на НЕЛК, Специализиран състав по вътрешни, белодоробни и ССЗ по документи, пет години след като е прекратил трудовите си правоотношения с Випом АД- Видин и след като професионалното заболяване, при констатираните за периода факти, е вече установено и потвърдено. В решението на НЕЛК е посочено, че процентът трайно намалена работоспособност е съобразен с Приложение 2 към чл.63, ал.3 от НМЕ /изм. и доп., бр. 46 от 2019 г./, и по- точно т. III, която разпорежда: Когато са налице няколко увреждания, независимо дали са за заболявания от общ характер, или за заболявания с причинна връзка, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане. Останалите проценти за съпътстващите увреждания не се вземат предвид при оценката, но се изписват в мотивната част на експертното решение . Първоинстанционният съд е развил правилни и правно издържани съображения относно липсата на доказателства за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и приложимия материален закон при постановяване на ЕР 0099/16.12.2019 г. на НЕЛК, Специализиран състав по вътрешни, белодоробни и сърдечно- съдови заболявания. При тези изводи и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника НЕЛК, следва да се присъдят съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн.чл.143, ал.3 АПК, вр.с чл. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лева, а по отношение на ответниците по касация Т. Т. Й. и Л. Б. Л. следва да бъдат присъдени сторените в касационното производство разноски за адвокат в размер на 1 000 /хиляда/ лева, съгл. договор за правна защита и съдействие от 10.09.2024 г. По отношение направеното от касатора искане за отмяна на първоинстанционното решение в частта за разноските и с оглед прекомерност на присъденото възнаграждение, настоящата инстанция подчертава, че искането по реда на чл.248 ГПК е следвало да бъде отправено първо пред административния съд.