Определение № 9023 от 30.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8840/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал.1, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Областен управител на област Хасково против Определение № 5189 от 20. 05. 2025 г. по административно дело № 1035/ 2025 г. по описа на Административен съд– Хасково (АС Хасково). Счита се определението за неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на процесуалните правила. Частният жалбоподател прави искане за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът- Общински съвет- Минерални бани в писмен отговор, счита прекратителното определение за правилно, законосъобразно и напълно отговарящо на съществуващия принцип на местно самоуправление. Моли да се отхвърли представената частна жалба и се потвърди оспореното определение, като правилно и законосъобразно. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред адм. съд е образувано по оспорване, обективирано в Заповед № АК-04-2 от 24.04.2025г. на областния управител на Област Хасково, с която на основание чл.32, ал.2 от Закона за администрацията, вр. с чл.45, ал.8, вр. с ал.7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация е оспорено Решение № 232 на Общински съвет– Минерални бани, прието на заседание, проведено на 24.03.2025г. С оспореното Решение № 232 от 24.03.2025г., на основание чл.21, ал.1, т.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) Общински съвет– Минерални бани е актуализирал структурата на общинско предприятие „Общинско горско стопанство Бряст- лес“ с. Минерални бани, като е съкратил следните длъжности: ст. счетоводител– 1 бр., лесничей– 1 бр., техник горско стопанство– 1 бр., горски стражар– 3 бр., шофьор– 1 бр., приел е трудовите правоотношения със служителите да бъдат уредени по ред на чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда и е възложил на кмета на общината да извърши последващите от закона действия. С обжалваното определение съдът е приел, че оспореното решение не може да се квалифицира като общ, нормативен или индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, защото не обективира властническо волеизявление на административен орган. Преценил, че актът за актуализация на структурата на общинско предприятие „Общинско горско стопанство Бряст- лес“ чрез съкращаване на длъжности е такъв по чл.21, ал.1, т.2 от ЗМСМА и е с вътрешно- ведомствен и организационен характер по смисъла на чл.2, ал.2, т.3 от АПК, с оглед на което не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по чл.45 от ЗМСМА, включително по оспорване от областния управител. Изложил мотиви, че областният управител осъществява административен контрол, но този административен контрол е върху административни актове, като обжалваемостта им е възможна, защото само по отношение на такива актове може да се извършва преценка за законосъобразност, респ. за незаконосъобразност. Поради изложените съображения, оспорването на Решение № 232 на Общински съвет– Минерални бани, прието на редовно заседание на 24.03.2024г., обективирано в Заповед № АК-04-2 от 24.04.2025г. на областния управител на област Хасково, е било оставено без разглеждане, а производството по делото прекратено. Определението е правилно. Заключението на административния съд, че процесното Решение №232 на Общински съвет– Минерални бани, прието на редовно заседание, проведено на 24.03.2024г., с което се извършва промяна на структурата на общинското предприятие, представлява вътрешнослужебен акт е правилно и законосъобразно. При постановяване на процесното решение общинският съвет е упражнил правата на едноличен собственик на капитала на търговското дружество с общинско имущество, поради което приетият в това му качество акт, не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Съгласно чл. 143, ал. 3 от Конституцията на Република България, Областният управител осъществява административен контрол, но този административен контрол е върху административни актове. В този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 г. по тълкувателно дело № 20/ 2007 г. на Общото събрание на колегиите от Върховния административен съд, е неотносимо за случая. Разписаната обжалваемост на всички актове на общинските съвети касае административни актове, защото само на такива актове може да се извършва преценка за законосъобразност, респ. за незаконосъобразност. Действително чл. 143, ал.3 от КРБ постановява, че областният управител осъществява административен контрол, но този административен контрол е върху административни актове. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и обосновано почиват на доказателствата. Визираните длъжности в общинското предприятие са страни в материално трудово правоотношение по КТ, поради което решението за тяхното освобождаване, прието от общинския съвет няма характер на индивидуален административен акт. За служителя по трудов договор общинският съвет няма качество на административен орган, а орган, формиращ волята на работодателя – община Минерални бани. Процесното решение представлява волеизявление на работодателя- общината, формирано от неговия орган, овластен за това с нормата на чл. 21, ал. 1 т. 23 от ЗМСМА. Това решение представлява основание за прекратяване на трудовите правоотношения по предвидения в Кодекса на труда ред, но няма характер на подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Не се издава за реализиране на материално административно правоотношение, в което страна да е гражданин или организация, тъй като лицата от общинското предприятие са служители по трудов договор и качеството им на такъв, включващо правата и задълженията произтичат именно от трудовия договор. В този смисъл е Определение № 454 от 12.01.2009 г. на ВАС по административно дело № 15378/ 2008 г., на Трето отделение. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е преценил жалбата като недопустима и поради наличие на основание по чл. 159, т. 1 АПК е оставил същата без разглеждане, а образуваното по нея производство е прекратил. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,