Определение № 492 от 05.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 412/2011 г.

Производството по делото е образувано е по частна жалба на Р. Илиев М. чрез адв. К. К. от АК – Варна срещу разпореждане № 5526/13.06.2011 г. на съдията-докладчик по гр.д. № 2570/2010 г. на Варненския окръжен съд. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна: Администриращият съд е издирил и приложил точно правна норма – чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й ДВ бр. 100 от 2010 г./. В случая решението на въззивния съд е постановено на 27.03.2011 г., след влизане в сила на ЗИД ГПК ДВ бр. 100 2010 г. и е по иск с цена от 5000 лв.,поради което е окончателно. Въззивният съд точно е изтълкувал и § 25 ПЗР ЗИДГПК ДВ бр. 100/2010 г. Висящо производство пред Върховен касационен съд по смисъла на цитираната разпоредба е налице при подадена касационна жалба. Следователно, чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията, действала до 21.12.2010 г. се прилага само за касационни частни жалби, подадени до 20.12.2010 г. включително, които се явяват висящи по отношение на ЗИД ГПК публ. ДВ бр. 100/2010 г. В случая и въззивното решение и касационната жалба са при новата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК. Определението следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение