Определение № 237 от 11.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 1641/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. А. С. срещу решение № 96/15 април 2016 г. на Варненския апелативен съд по в.т.д.№ 51/2016 г., с което е отменено Решение № 782 от 26 октомври 2015 г. по т.д.№ 347/2015 г. на Окръжен съд Варна по искове с правно основание чл.208 ал. 1 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД, предявени от касатора срещу [фирма] София, и вместо него е постановено отхвърляне на иска за сумата 52000 лв., представляваща остатък от застрахователно обезщетение за кражба на ППС – колесен товарач „К. 428 Е“ – застрахователно събитие, настъпило на 19 март 2013 г., и за сумата 8902,88 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 28 юни 2013 г. до 4 март 2015 г. С жалбата е въведено оплакване за неправилност на въззивното решение по съображения за нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната му и уважаване на обективно съединените искове. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси. В отговора на касационната жалба „Застрахователно дружество [фирма] изразява становище, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното: Касационната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу валидно и допустимо въззивно съдебно решение, подлежащо на непряк касационен контрол, поради което се явява процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, с което е отменен първоинстанционният съдебен акт и предявените от касатора искове са отхвърлени, Варненският апелативен съд е приел за основателно възражение на ответното дружество за липса на регистрация на откраднатия колесен товарач, въздигната в изискване за плащане на застрахователно обезщетение в Общите условия на застрахователя, при чието действие е сключен процесният договор между [фирма], праводател на ЗД [фирма], и касатора С. А. С.. В съобразителната част на въззивното решение е прието за безспорно обстоятелството, че към момента на подписване на застрахователната полица, багерът не е имал регистрационен номер въпреки нормативно установеното задължение за регистрация по чл.11 ал.1 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника на ППС – предмет на имуществена застраховка. Неизпълнението на задължението за регистрация освобождава застрахователя от задължението му да изплати обезщетение на неизправната насрещна страна. Срещу застрахователя е уважен частичен иск за сумата 11000 лв. за същото застрахователно събитие по гр.д.№ 18359/2013 г. на Варненския РС с влязло в сила решение. Обжалваното решение не съдържа отговор на формулирания от касатора първи въпрос. Същият не е обусловил правните изводи на въззивния съд по предмета на спора, а е от значение за тяхната законосъобразност. Решението на Варненския апелативен съд следва да бъде допуснато до касационен контрол по материалноправния въпрос „Обусловено ли е приложението на чл.211 т.2 ТЗ /отм./ от установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, уредено в Общите условия към застраховката като значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие, респективно възможността да бъдат предотвратени вредите от него“. Налице е и наведеният допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – по зададения релевантен правен въпрос е формирана задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК, обективирана в решения на Търговска колегия на ВКС, съгласно които неизпълненото задължение следва да е от такова естество, че да се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, с обема на произлезлите от него вреди или с възможността за доказването им – Решение № 207 от 13 януари 2017 г. по т.д.№ 3394/2015 г. на Второ търговско отделение, Решение № 167/7.02.2017 г. по т.д.№ 1655/2015 г. на Второ търговско отделение, Решение № 49/29.07.2013 г. по т.д.№ 840/2012 г. на Търговска колегия, първо отделение на Върховния касационен съд и др. Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят е установил сочените основания за достъп до касация. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по правния въпрос в Раздел І, т.2 на касационната жалба. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение