Определение № 848 от 24.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12247/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Е. Аптраман и К. Аптраман и двамата от [населено място], подадена чрез процесуалния им представител адв. Стойков, срещу протоколно определение № 2624 от 17.10.2023 г., постановено по адм. дело № 1113/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. дело № 795/2020 г. по описа на Районен съд – Айтос. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост като се претендира отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Ответникът Н. Ибрям в писмено възражение излага съображения за неоснователност на частната жалба. Ответникът главен архитект на Община Руен не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу преграждащо хода на делото определение по смисъла на чл.229, ал.1, т.1 АПК и в срока по чл. 230 АПК,а разгледана по същество се явява основателна. С обжалваното определение на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. дело № 795/2020 г. по описа на Районен съд – Айтос, предмет на което са искове за нищожност на сделка за учредяване на безсрочно право на строеж, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 37, том V, рег. № 7268, нот. дело № 714 от 19.11.2019 г. Съдът е приел, че въз основа на цитирания нотариален акт е издадено обжалваното в производството по адм. дело № 1113/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас разрешение за строеж № 15/17.05.2023 г. на главния архитект на Община Руен, поради което с оглед това обстоятелство е налице преюдициалност на спора по гр. дело № 795/2020 г. по описа на Районен съд – Айтос спрямо адм. дело № 1113/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас и последното следва да бъде спряно. Определението е неправилно. За да е налице преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК следва да съществува такава връзка между делата, че едното да е обуславящо за другото, т.е. решението по преюдициалното дело да е не само относимо, но и от съществено значение за произнасянето по същество, в случая - за законосъобразността на разрешение за строеж № 15/17.05.2023 г. на главния архитект на Община Руен. Такава зависимост не е обоснована от административният съд, което съставлява процесуално нарушение по чл. 172а АПК. Обстоятелството, че пред Районен съд – Айтос са подадени искове за прогласяване на нищожност на нотариален акт и учредяването на право на строеж, за които се твърди, че да дали основание за издаването на оспореното пред административния съд разрешение за строеж, само по себе си не сочи на основание за спиране на производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като законосъобразността на оспорения административен акт /разрешение за строеж № 15/17.05.2023 г. на главния архитект на Община Руен/ следва се преценява към датата на неговото издаване - чл. 142, ал. 1 от АПК. Към онзи момент, а и към настоящия, процесният нотариален акт не е отменен по съдебен ред и представлява годен титул за собственост/учредяване право на строеж, с който издателят на административния акт е следвало да се съобрази. Ето защо не може да приеме, че в случая е налице преюдициалност на спора в производството по подадените искове срещу нот. акт по см. на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, което да е основание за спиране на образуваното пред Административен съд – Бургас производство. В допълнение следва да се маркира и безспорно установения от представените пред настоящата съдебна инстанция доказателства факт, че исковото производство по приетото от административния съд за преюдициално гр. дело № 795/2020 г. по описа на Районен съд – Айтос е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Предвид изложеното, изводът на административния съд за наличие на предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, не кореспондира на императивните изисквания на закона и представените по делото доказателства, поради което обжалваното определение като неправилно, следва да бъде отменено, а делото върнато на Административен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на Н. Ибрям срещу разрешение за строеж № 15/17.05.2023 г. на главния архитект на Община Руен. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение