Определение № 1275 от 15.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 802/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. К. А. от [населено място], чрез адв. К. Т. срещу решение №16 от 21.03.2012 год. по гр.д. № 9/2012 год. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение №339/22.11.2011 год. по гр.д. № 204/2011 год. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Многопрофилна болница за активно лечение _ /МБАЛ/ Б. иск на осн. чл. 49 ЗЗД за сума в размер на левовата равностойност на 19 800 евро - 38725,44 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от лекарска грешка, ведно със законната лихва от 01.11.2008 год. до окончателното изплащане на сумата и Г. А. е осъден да заплати разноски. В касационната жалба, се правят оплаквания за необоснованост на постановеното решение / касационно основание за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК./Иска се неговата отмяна. Ответникът по касация Многопрофилна болница за активно лечение _ /МБАЛ/ Б., оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК - да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е посочено и обосновано поне едно от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. С представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал следния правен въпрос: „ Трябва ли съдът на бъде сезиран първо за лична отговорност на физическото лице – лекар за да се търси отговорност на основание чл. 49 ЗЗД на юридическото лице за безвиновна гаранционно обезпечителна отговорност и като субект, който е възложил на прекия причинител на вредата извършването на работата по повод или във връзка с която са настъпили вредите”?. Този въпрос обаче не отговаря на посочените вече изисквания за правен въпрос, доколкото не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение е не е обусловил изхода на делото. Предявеният иск е отхвърлен, доколкото съдът е приел, че по делото не е установено виновно поведение на лекуващия лекар. Отделно от това по отношение на него, не е изпълнен и визирания от касатора критерий по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. По въпроса за гаранционно обезпечителната отговорност на възложителя на работата по чл.49 ЗЗД има многобройна съдебна практика, в това число и със задължителен характер, която не се нуждае от промяна или отхвърляне поради променени обществени икономически условия на живот или други обективни причини. По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.