Решение № 5065 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12496/2016 г.

Решение № 5065 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12496/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на К. Ц. Н., депозирана чрез адв. Г. против Решение № 4885/11.07.2016 г. по адм. дело № 2604/2016 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, тъй като първоинстанционният съд приел, че съдът постановил решение № 3250/15.05.2013 г. е действал обективно и безпристрастно, че са били спазени изисквания на чл. 6 от ЕКЗПЧОС, както и че неправилно в първоинстанционното производство е допуснат до участие като страна кмета на Столична община в качеството му на самостоятелен орган на власт. Неправилно съдът осъдил Столична община да заплати разноски, а не кмета, поради което и в тази част решението било неправилно. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и прогласяване на нищожност на съдебно решение с № 3250/15.05.2013 г. по адм. дело № 11015/2012 г. на Административен съд София-град, както и връщане на това производство за разглеждане от друг състав на съда. Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 17818 лева за първоинстанционното производство, 17818 лева за касационното производство, както и 10 лева държавна такса. Ответната по жалбата страна не дава становище. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционния съдебен акт обоснован и законосъобразен. Излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искане на К. Ц. Н., чрез адв. Г. за прогласяване нищожността на съдебно решение с № 3250/15.05.2013 г. по адм. дело № 11015/2012 г. по описа на Административен съд София-град. С оспореното пред настоящата инстанция решение, съдът е отхвърлил искането като неоснователно и е осъдил Н. да заплати на Столична община сума в размер на 300 лева, представляваща разноски за осъществено в полза на ответника процесуално представителство. За да постанови този си акт, съдът е приел, че подадения пред него иск е установителен по своя характер и има за предмет обявяване на нищожност на съдебно решение и съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК производството му е подведомствено. Според първоинстанционния съд цитираната разпоредба не поставя като условие за допустимост на иска степента на съда постановил съдебния акт, поради което не са налице пречки от разглеждането му от тази инстанция. По същество, изследвайки действията на съда постановил съдебно решение по адм. дело № 11015/2012 г., е достигнал до извод за липса на основания за прогласяване на нищожност на съдебния акт. Приел е, че в хода на производството по това дело не са нарушени процесуални или материалноправни норми до степен такава, че да водят до нищожност на постановения от съда краен акт. Взел е в предвид, че производството се е провело в няколко открити съдебни заседания, в които К. Н. е била надлежно представлявана и всички искания отправени от нейния процесуален представител са удовлетворени. В хода на съдебното дирене не са събрани доказателства за пристрастност или необективност на съдебния състав постановил съдебното решение, чиято нищожност се иска да бъде прогласена. Жалбата е подадена от страна в първоинстанционното производство, имаща интерес от оспорване на постановения от съда акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. За да постанови съдебния си акт, първоинстанционния съд се е позовал на изрично регламентираната в чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК компетентност на административните съдилища за произнасяне по искове за нищожност на съдебни решения, постановени по административни дела. Съдът е бил сезиран с искова молба за прогласяване на нищожността на съдебен акт, постановен от друг състав на същия съд, постановен в производство оспорване на акт, издаден по реда на чл. 25, ал. 2 вр. Чл. 21, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗОбС, в частта, с която е определен размер на парично обезщетение за отчужден имот. Доколкото в чл. 132, ал. 2, т. 1 - т. 8 АПК са изброени изчерпателно видовете съдебни производства, родово подсъдни на Върховния административен съд и между тях не попадат исковите производства, образувани по искове за обявяване на нищожност на съдебни решения по административни дела, правилно съдът е счел, че се касае за правен спор, подсъден на съответния административен съд съобразно изискванията на чл. 132, ал. 1 АПК - в случая на Административен съд София – град. В хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на постановения от съда акт. Съдът е изследвал релевантните за производството факти и обстоятелства, свързани с поведението на съдебния състав постановил решение по адм. дело № 11015/2012 г. Взети са в предвид данните за проведени четири открити съдебни заседания, в които на жалбоподателката е осигурена възможността за активно участие. По делото са налице безспорни доказателства, свързани с ефективното участие на надлежно упълномощен от Н. процесуален представител, който е отправял искания за събиране на доказателства и за удовлетворяване на същите от страна на съда. Липсват данни, че в хода на воденото през 2012 г. и 2013 г. производство са допуснати дотолкова съществени процесуални нарушения, че да водят до нищожност на постановеното решение. Правилно първоинстанционния съд е преценил наведените доводи от страна на предявилото иска лице като неоснователни и неотговарящи на действителното фактическо положение. По делото пред първоинстанционния съд не са представени убедителни доказателства, че съдебния акт с № 3250/15.05.2013 г. е постановен в грубо нарушаване на основни принципи на международното право и на материалния и процесуалния закон, както и на норми в правото на ЕС, ЕК, ЗПЧОС, Конституцията на РБ, ГПК и ЗОС, както и в нарушение на добрите нрави. В хода на производството по адм. дело № 11015/2012 г., съдът е изследвал приложимите материалноправни норми, като взел е предвид становищата на страните. Обсъдени са изготвените в хода на административното производство и в хода на съдебното дирене оценки на отчуждения имот, като при постановяване на съдебния акт, прогласяването на чиято нищожност се търси са изтъкнати мотиви относно коя от двете е относима и следва да се приеме за меродавна и отговаряща на изискванията на закона и в частност чл. 22, ал. 5 от ЗОбС. Съобразно дадената му от законодателя компетентност се е произнесъл с приключващ производството съдебен акт, който според разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗОбС е окончателен и не подлежи на касационна проверка. Тази необжалваемост не е основание за прогласяване на нищожност на влезлия в законна сила акт. Предвид описаното и поради липса на данни и доказателства за допуснати съществени нарушения на процесуални и материалноправни норми от страна на първоинстанционния съд, следва жалбата да бъде оставена без уважение, а оспореното пред настоящата инстанция решение да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно. Предвид изхода на производството на Н. не се дължат разноски както за първоинстанционното, така и за разглеждане на делото пред касационната инстанция.