Определение № 4413 от 10.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11003/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Стоянов с [ЕГН], подадена чрез упълномощен процесуален представител адв. И. Юруков, против Определение № 7933 от 19.09.2023 г., постановено по адм. дело № 5777 по описа на Административния съд София-град за 2023 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане исковата молба на Стоянов за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 06.06.2021 г. до 20.09.2022 г., когато ищецът е бил лишен от възможността да работи, поради незаконосъобразното му преместване в Затвора в [населено място], въз основа на отменена по съдебен ред Заповед № Л-1863/04.06.2021 г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерство на правосъдието, като производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател твърди неправилност на определението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Изразява становище, че първоинстанционният съд неправилно е възприел, че, в конкретния случай, е налице хипотезата по чл. 159, т. 7 АПК. Обосновава се, че адм. дело № 11718/2022 г. по описа на Административния съд София-град е между същите страни, но е образувано на различно основание – претенцията по това дело е за имуществени вреди, а претенцията по настоящото дело – за неимуществени такива. Иска отмяната на атакувания съдебен акт и връщане на делото на друг състав на Административния съд София-град за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски. Ответникът – ГДИН със седалище и адрес на управление в София, на бул. „Ген. Николай Столетов“ № 21, в писмен отговор от 13.11.2023 г. оспорва частната жалба, като неоснователна. По същество иска отхвърлянето й и потвърждаване на обжалваното определение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, адресат на атакуваното определение, в срока по чл. 230 АПК и срещу акт, който подлежи на касационен съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Административният съд София-град е приел, че е сезиран от П. Стоянов с искова молба против ГДИН за осъждането й, да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000, 00 лв., търпени в периода от 06.06.2021 г. до 20.09.2022 г. и причинени му в резултат на отменена по съдебен ред, като незаконосъобразна, Заповед № Л-1863/04.06.2021 г. на Главния директор на ГДИН, за преместването му от Централния затвор в София в Затвора в [населено място], в който период ищецът е бил лишен от възможността да работи. След извършване на служебна проверка, решаващият състав на първоинстанционния съд е установил, че по предявената от Стоянов искова претенция пред този съд вече има образувано дело между същите страни – адм. дело № 11718/2022 г. на 35-ти състав, като Административният съд София-град се е произнесъл с решение, обжалвано от Стоянов, към конкретния момент, пред Върховния административен съд. Въз основа на тези данни, съдът е приел, от правна страна, че предявеният от Стоянов иск е процесуално недопустим. Счел е, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 7 АПК, поради което е оставил исковата молба на Стоянов без разглеждане и прекратил производството по делото. Върховният административен съд преценява определението като валидно и допустимо. Определението е неправилно. За да бъде приложена разпоредбата на чл. 159, т. 7 АПК, на която се е позовал съдът, за да прекрати производството по делото, следва да е установено наличието на друго висящо дело, като оспорванията по двете дела трябва да са тъждествени по страни и по предмет. От настоящия състав, след справка, е установено, че административно дело № 11718/2022 г. по описа на Административния съд София-град е завършило с Решение № 2384 от 07.04.2023 г., с което е отхвърлен иска на частния жалбоподател срещу ГДИН за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди - пропуснати ползи в размер на 3 866, 66 лв. за периода от 06.06.2021 г. до 20.09.2022 г., вследствие невъзможността да полага възмезден труд поради отменена по съдебен ред, като незаконосъобразна, Заповед № Л-1863/04.06.2021 г. на Главния директор на ГДИН за преместването му в друг затвор. Към датата на постановяване на обжалваното определение, Стоянов е подал касационна жалба срещу Решение № 2384/07.04.2023 г. по адм. дело № 11718/2022 г. на Административния съд София-град. Образувано е адм. дело № 5745/2023 г. по описа на Върховния административен съд, приключило с влязъл в сила окончателен съдебен акт – Решение № 12017 от 06.12.2023 г., с което първоинстанционното решение е потвърдено. Едва в решението на ВАС е посочено, че претендираното обезщетение е за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи. Административно дело № 5777/2023 г. на Административния съд София-град, по което е постановено прекратителното определение, предмет на контрол в настоящото производство, е образувано по искова молба на П. Стоянов с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждането на ГДИН да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000, 00 лв., претърпени в периода 06.06.2021 г. – 20.09.2022 г. вследствие на отменена по съдебен ред, като незаконосъобразна, Заповед № Л-1863/04.06.2021 г. на Главния директор на ГДИН за преместването му от Централния затвор в София в Затвора в [населено място] и изразяващи се във физическото и психическото страдание на ищеца, че не е могъл да работи и да получава възнаграждение. Така изложеното обосновава липса на идентичност в предмета на адм. дело № 11718/2022 г. и адм. дело № 5777/2023 г., и двете по описа на Административния съд София-град. Исковете по двете дела са предявени от едно и също лице и имат един и същ ответник – ГДИН и еднакво фактическо основание – обявената за незаконосъобразна Заповед № Л-1863/04.06.2021 г. на Главния директор на ГДИН, но са предявени за различен вид вреди по смисъла на ЗОДОВ – адм. дело № 11718/2022 г. има за предмет на спора претенция за присъждане на имуществена обезвреда, а адм. дело № 5777/2023 г. – за неимуществена такава. Тази разлика в претенциите става категорично ясна обаче едва с решението на ВАС, с което е оставено в сила решението, постановен по адм.д.№ 5745/2023 година на АССГ. Решението на ВАС е от 06.12.23г., тоест следва обжалваното в настоящото производство определение, което е от 19.09.23 година. Следователно, основанието по чл. 159, т. 7 АПК за прекратяване на съдебното производство с обжалваното определение, действително не е налице, но това обстоятелство става категорично ясно едва след датата на постановяването му. Обжалваното определение следва да се отмени, а делото се върне за продължаване на процесуалните действия. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия