Определение № 538 от 03.11.2010 г. на ВКС, III г. о., ГК

Производството е по чл. 272,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д-р С. П. Н. от[населено място] срещу определение № 418/01.03.2010 год. по гр.д. № 153/2010 на Софийски апелативен съд, ГК, І-ви състав, с което е върната като просрочена въззивната й жалба срещу решение №5191/26.11.2009 год. по гр.д. № 4343/2006 год. на СГС, ГК, І -12 състав и производството по делото е прекратено. В частната жалба се правят оплаквания за нищожност на определението.Иска се неговата отмяна. Ответниците по частната жалба Министерство на земеделието и горите и Софийска апелативна прокуратура, не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване с частна жалба съдебен акт съгл. чл. 274,ал.2 във вр. ал.1,т. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Съдебната практика и правната теория безпротиворечиво приемат, че нищожност на съдебен акт – решение, определение или разпореждане е налице, когато при постановяването на акта са нарушени пределите на правораздавателната власт на съда, тоест същият се е произнесъл извън неговата компетентност, нарушени са изискванията за форма или акта е толкова неразбран, че от него не може да се разбере или извлече по тълкувателен път волята на правораздавателния орган. В случая не е налице нито една от визираните хипотези, обуславящи нищожност на постановения съдебен акт. Софийският апелативен съд се произнесъл в рамките на своята компетентност, в предвидения от закона състав от трима съдии като постановеното определение е подписано от всички членове на състава. Същият е постановен в предвидената от закона форма като съдържа атрибутите на съответния съдебен акт. Изразената воля на съда е ясна .- въззивната жалба е върната тъй като е подадена след изтичане на предвидения в чл. 259,ал.1 ГПК двуседмичен срок за обжалване, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 262,ал.2,т.1 ГПК. Същевременно без значение е обстоятелството, че издадения препис на определението е бил без заверка „вярно с оригинала”, доколкото недостатъците на преписа не се отразяват на действителността на съдебния акт. Отделен остава въпроса, че преписа / копието/ може да е заверено или незаверено. С оглед на изложеното, обжалваното определение не е нищожно, не са налице основания за неговата отмяна и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.